А цялата възможна обич не ти стига -
права си, да искаш всичките ми мисли.
За теб съм като прочетена книга и
заглавието няма общо с другите листи.
Сякаш няма от мен, какво да получиш -
аз просто обичам в теб определени неща.
Ти просто като свършен факт, ненаучен,
съществуваш свободно в моята тъмна душа.
Истински, диво, дълбоко докосваш ме ти.
Даваш ми малко време, преди да ме вземеш.
Ако от всичко това обаче не ме заболи,
какво ли ще избереш да предприемеш?
О, вярвай ми - аз също те жадувам.
Капка по капка от теб, като в оазис.
Но сега май ще трябва да празнувам,
че не се докоснах до този катарзис.
Какво събуждаш в мен, като интрига?
Стих ли, сякаш ти искаш от мене поета
да седне и за ден да напише книга
и заглавието да няма общо със сюжета?
