Мокри листи с недописана поема (дали ще те намери вятърът)

[Gentiana]

Преплетените пръсти на русалките
Давят мокрите мисли на моряците,
Морето в полунощ е като коте
И мърка
В скута на луната,
Споделят си южняците
Прашеца на лилии и
Пасифлори настръхнали
В едно докосване
Екзотично,
Горещо
Далечният бряг
Е недописана поема
От жаждата на поет
Изливал я на свещи
Само няколко монети
Купуват амфори потънали
На дъното на бездната,
А не стигат за спомени
В царството на сенките
Луната е стъклена
Витраж към тайните,
Опушено млъкнала
Врата незатворена
А зад нея зли кучета
Оглозгват съня ми
Свободата е гларусна
И отнася молитвите
На русалкини пръстчета
Треска в кръвта ми
Навярно е вирусна
Връщаш ми болката
По малко, на късчета

[Don_NUTSO]

aplaus

[Annyyy]

 [evala] [evala] [evala] [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

[wish all my love]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Изпий я на екс, цялата
и допиши си поемата.
Леко притихнало тъмно
морето тебе те чака.
И бурята търси ме,
вятърът пита за мен
по света. Намери ме,
за да прочета аз поемата,
и да събера парченца
изпита тъга.

[bravisimo] много вдъхновяващо

[Gentiana]

 :)

[heart__] [heart__] [heart__]

[небесносиньомомиче]

 [cvetee]

[Gentiana]

 [inloveee]

[SkitnicaVmoretO]

[Gentiana]

[wish all my love]