Сълзите спускаха се по бледото лице
не бе останала и капчица надежда
не се усещаха ударите на нейното сърце
беше спряла да вярва...изчезна стремежа...
От лед и камък бе нейната душа
и думите не можеха да опишат самотата
в плен на своята тъга
мракът я бе превзел..опростил нещата.
Ако можеше да не изпитва страх
ако можеше поне за миг да бъде щастлива
ако можеше с радост да замени грозния здрач
тя искаше да крещи,но беше мълчалива.
Чернилката бавно капеше по белия сняг
чернилката от нейните очи
от дървото до нея чу се грач
на гарвана черен...и двамата имаха черни души..
Колко хора я бяха оставили
колко мечти бяха убити
колко "приятели" я бяха забравили
и тя продължаваше да мълчи..
Мислите и бяха превзети от мрак
всичко бе черно около нея
спря да вярва в миражната измислена красота
спря да мечтае..спря да живее....
Сенки ..зловеща грозна мъгла
тя се предаде, не успя да я пребори
остави се да гние в тъмнина
никой няма какво повече да стори.
