News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Гниейки в прегръдките на мрака

Started by Akaша, January 13, 2006, 09:35:57 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Akaша

Сълзите спускаха се по бледото лице
не бе останала и капчица надежда
не се усещаха ударите на нейното сърце
беше спряла да вярва...изчезна стремежа...

От лед и камък бе нейната душа
и думите не можеха да опишат самотата
в плен на своята тъга
мракът я бе превзел..опростил нещата.

Ако можеше да не изпитва страх
ако можеше поне за миг да бъде щастлива
ако можеше с радост да замени грозния здрач
тя искаше да крещи,но беше мълчалива.

Чернилката бавно капеше по белия сняг
чернилката от нейните очи
от дървото до нея чу се грач
на гарвана черен...и двамата имаха черни души..

Колко хора я бяха оставили
колко мечти бяха убити
колко "приятели" я  бяха забравили
и тя продължаваше да мълчи..

Мислите и бяха превзети от мрак
всичко бе черно около нея
спря да вярва в миражната измислена красота
спря да мечтае..спря да живее....

Сенки ..зловеща грозна мъгла
тя се предаде, не успя да я пребори
остави се да гние в тъмнина
никой няма какво повече да стори.
Щом от името и
е останала само сянка

от гърдите и , надписът
върху блузата и
как да твърди че я има?
Fly away

Gentiana

Много черно ....
И гротескно красиво...
Поздрав, Акашка  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Akaша

мерси радвам се че ти е харесало :)
Щом от името и
е останала само сянка

от гърдите и , надписът
върху блузата и
как да твърди че я има?
Fly away

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

dodic

В тъмно настроение е стихчето, но е хубаво и при това доста въздействащо. Поздравления [namigG] [a taka]
Понякога, от себе си се скривам