Помни този кратичък стих

[PurpleANGEL]

Пак до теб съм приятел,
когато мъка те гони,
а не един наблюдател
на сълзите, дето пророни.

Ти за помощ помоли
и аз ти помогнах веднага.
Дори и не питам "Защо ли?"
Не, направо помагам...

А после какво ми отвърна?!
"Не искам със теб да говоря!"
И вместо да те прегърна,
тръгнах със тебе да споря.

Но с право, не е коректно
така с приятел да правиш!
Аз ти помагам перфектно,
а ти срещу мен се лигавиш.

Замисли се какво притежаваш
и пази го с любов и охота,
че и душата за него ще даваш,
когато ти липсва в живота.

Виждам във тебе тъга,
мъка в сърцето ти лази,
не аз съм сега във беда,
спомни си - ти беше тази...

Отново сега ти простих,
но дали го цениш, аз не зная.
Помни този кратичък стих -
само това ще ти кажа накрая...

Посветен на едно недоразумение

[Don_NUTSO]

 [cry] [crying] [реееев]

[everlasting]

Поздравления за стиха, хубаво пишеш, четох и други твои нещица и.......... имаш си още един фен - МЕН

[bear] :flowers:

[PurpleANGEL]

:kissoflove:

[Summer_OC]

 :kissoflove: Похвали и от мен...