News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Самакитка

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2008, 22:14:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


цветя и за двамата  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: Gentiana on October 12, 2008, 04:51:25 AM
До теб съм себе си,
без теб - не съм,
но все по-често питам се
коя съм,
че черна злоба трови моя сън,
когато тръгваш и се губиш...
Май змия съм,
изхвърлена от пазвата ти
мръзна вън.
Отровата ти с моята се смеси.
И кой кого отравя?!
Нежен звън...
Отново ще ти пращам СМС-и,
дори отново упорито да мълчиш,
а после най-внезапно да се връщаш.
Защото любовта ни е фетиш,
защото дим не топли празна къща.


Ще те целуна - колкото и да ми струва този кратък миг,
колкото и болка да поема...
Звездите падат.
От кометите се ражда стих
и чака някой да го вземе...
Целувам те.
А ти си вси светих...
Светът върти се... Всъщност е соната.
И всъщност всичко е поезия.
Но твоята целувка...
Тя е свята.
Вселената...
Ти просто взе ми я.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

Вселената е моят таен грях,
а аз съм квазер -
стенещ в тишината.
Целувки ледени,
тъй сладки-
с гняв и страх,
че пак ще се изгубим в тъмнината.
Звездите падащи в косите ти блестят,
а моята душа - комета дръзка
край тебе обикаля.
Стъклен свят
искри от нежност
в здрача дрезгав пръска.
Сонатата на нощи, дълги дни
все тъй звучи,
крещи- апасионато.
Когато ме целуваш, забрави
за всички други,
някога познати.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Кометите все някога си тръгват...
Все някога напускат тоя свят
Безумно...
Дръзко може би препускат,
но свършва блясъкът им.
И светът крилат.
Така се случва всъщност на разсъмване,
когато видят, че светът е просто свят -
несъвършен,
от който и да няма скоро тръгване,
те биха го оставили - чудат...
И с чудноватостите му да се разправят боговете
и хората, и всеки стрък и цвят,
но не и те -
защото те са зрение
за друг живот,
но просто непознат...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Arinna

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on October 08, 2008, 22:00:42 PM
Quote from: Arinna on October 08, 2008, 09:21:10 AM
[o my god] Ето това е в твой стил - сила, драма и красота. Поздравления за стиха, наистина грабва!  [bravisimo]

Аз не снаех, че такъв ми е стилът, но като се позамисля... Може би по-хубавите ми творби са с точно такива послания - драматични, дори не дотам романтични... Благодаря за думите. Ти си човекът, който най-добре ме познава от тук присъстващите и за мен сначиш много! [heart__]

Така, така - сега пък се изчервих. [lol] Между другото и допълнението е много хубаво, но защо не го публикуваш като самостоятелен стих?
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

DEVIL_IN_HEAVEN

Ми де'а знам що. Ся ша вида к'о мо'а да напра'я по въпроса...

[youuu sexyyyy]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...