News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Клетката

Started by lamarin, August 29, 2008, 00:31:48 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

lamarin

 Годините затвориха ни в клетки

Подобно на изчезващи животни,

А болката, превърна се в решетки

Разделящи ,,щастливи", от ,,самотни".



Остана мрак. Очите ни привикнаха

Към тъмното, но не към светлината,

А вътре във душите ни поникваха

Зрънцата, разпилени от тъгата!



Минутите засилваха от ехото

И казаните думи, се повтаряха,

Стрелките се опираха във егото

На Вечности, които се събаряха..



И сълзите, във дланите стопяваха

Праха останал нявга, от докосване.

А чувствата, очите ни предаваха,

Че носили сме болка - до износване!



Годините затваряха решетката

И с всеки час, светът ни се смалява!

А личното пространство, вътре в клетката

Е времето, което ни остава!
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

И това е страхотно  [inlovee]
Браво !
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot