Не съм те чела
/Господи, лъжа е!/
Как да прочетеш едно сърце…
Всякога те чувствам. Като камък…
И като повятърно перце…
Но не съм те чела
/много искала
и много получавала съм, вярно/
Ала ако ме претърсиш скришом…
Може да откриеш черна тайна…
И като в нощта да се погълнеш
/моля те, кажи ми, че не искаш!/
Твоето желание е мълния…
А разцепеното тяло е най-истинското…
Доказателство за твоите способни…
Моя свят разтърсващи ръце
/видиш ли във погледа ми скромност
удави я в кръв и каркаде/
Както си го правил пъти хиляди…
Лампите примигват на градушка…
И дъжд вали убийствено от миглите
/как да прочета висулка-буква?!
или някоя пожареща карфица/
Лумнал си в очите ми отдавна…
Но не съм те чела и
/наистина
наужким, по средата, до фаталност/
Как да прочетеш едно сърце…
2 Август ‘08
