Ще те пазя като спомен топъл,
навян през някой зимен ден.
Ще те пазя като нежен вопъл,
изтръгващ се прочувствено от мен.
Ще те пазя като цвете изсушено,
забутано във някой стар тефтер,
за да мога тайничко да те поглеждам,
щом изстине надеждата във мен.
Ще те пазя аз
във всяка капка дъжд,
във всяка мъничка сълза
която стича се от стъклената ми душа.
Ще те пазя тъй ревниво,
за да не успея пак да те изгубя
ще те пазя,
щом вече причиних си болката
във тебе да се влюбя.
Ще бъдеш там,
прилежно запечатан в паметта ми,
ще присъстваш стряскащо в съня ми.
Но където и да те закътам,
най-напред твоето лице
ще остане в моето сърце!
