Едно така далечно лято
останало на чуждата земя,
в съня ми куките си мята
и аз закачам се. Вървя
към онзи бряг с морето чуждо
синяло някога - в сърце,
от плясъка му се събуждам
и сещам щипе по небце
ситният му, парещ пясък
и светлият му, гладък хоризонт
и там говорят непознати,
говорят хора милион.
А за съм само прах сред тези...
Съвсем различни, друг народ.
Аз нося своите си белези,
белезите на различния живот.
.............................................
Ах, как съня ми отмъщава
и все запраща ме натам -
далеч, във другата държава,
която тъй харесвам, обожавам,
но в която трябва да съм сам.
