Гледам навън в непрогледния мрак
и не виждам нито радост, нито добро.
Изпълнена с празнота е душата ми пак,
изпитваща страх от човешкото зло.
Отчуждени и егоисти са хората вече,
всеки лъже, изнудва и ламти за пари.
Добрите сърца са помежду си далече,
обградени с гора от мъртви души.
Там, в тъмното, какво ли се крие,
крадец, наркоман или убиец дори,
кой ли края си зад ъгъла ще открие-
заради един телефон и джобни пари.
Внезапен писък разцепва нощта
и че не е негов, благодарен е всеки.
Злокобно опасна е тази тъма,
в която някой след писъка замълчал е вовеки.
Непрестанно, навсякъде се водят войни,
умират хора невинни и клети
с животи не мирно си отишли,
а безпричинно насила отнети.
Обзема ме чувство, тягостно, ужасно
и спуска пипала към моята душа,
изпитвам болка и страдание негласно
от тази самота, самотата в света.
