Танцувай, нестинарке
Жаравата стъпалата ти чака
Стенания тихи
идващи нейде от мрака
Душата ти опъва
тънката си бяла риза
Диша морно и тежко
В порутена църква
със сведена ниско глава
се влиза
Знаеш точно коя е
иконата, с която да се слееш
Да бъдеш фанатично красива,
ех, как това го умееш
Измоли от небето
щастие и обич за всички
Не плачи,
сълзите гасят сърцето,
а то трябва да гори,
като суха тревичка
Танцувай,
тан...
цувай,
тан...
цу...
вай...