Небето се разплака по погрешка.
И стъпка гордостта си във калта.
Луната освети пътеката.
И ти си тръгна преди да съм дошла.
Винаги го правиш.Съсичаш живота ми.
Закъснявам по пътя и ти си на друг.
Изминах ужасно много кръстовища,
но затварям очи и отново съм тук.
Кого ли търся?Навярно сърцето си.
Ровя пръстта,но не чувам да тупти.
И те моля,ако си го взел преди мене,
върни го в ковчега, (че иначе боли!)
