Детската любов

[LeDeNa_PriNseCa]

Само детската любов  е истинска.
Невинна, чиста и искрена.
И не наранява.


Виждал ли си две деца от детската градина. Момиче и момченце. Играят си в пясъка заедно, строят кули пясъчни заедно. Тичат из двора заедно хванати за ръка през зелената полянка. Момичето целуна момчето по бузката. Толкова чисто, невинно и детско. Целуна тя момчето и избяга с зачервени бузки.
Още са малки, но ще дойде ден в който ще разберат, че в истинският живот е малко по различно. Че от любов боли. Че мечтите се разбиват. Че в този грешен свят да намериш любов е много трудно. Че се преживяват много неща.
Един ден ще усетят всички чувства на света.
Болка, радост, щастие – толкова са много, че не знам дали ще мога да ги изброя.
Чувствата са като цветовете на дъгата, някой се запазват по-дълго, някой по – малко. 
И въпреки всички тези неща се надявам да съумеят най- вече да запазят детското в себе си, да запазят спомените красиви. И разбира се детската любов – ако са я изпитали. Но преди всичко да бъдат Човеци.
Мога да Ви кажа, че детската любов си е много красива по свой си начин.
Някога, когато бях малка и бях в детската градина. Имаше едно момченце винаги беше до мен. Дори, когато паднах  в детската и си ужулих колената. Споделяше с мен играчките си. И вечно висеше с мен да си играем на "семейство" в направената къщичка с шкафчета  и столчета. Дори си имахме и бебе. Сладко, нали?
Незнам как си спомням това нещо изобщо. Била съм толкова малка и не съм разбирала нищо за света. Какво ли ми е разбирала малката ми тиквичка тогава :)

И до ден днешен го срещам из града ни.
Подминаваме се като пътни знаци, но винаги се гледаме в очите. Беше там дори, когато си хванах първото ми гадже и бях влюбена. Не си говорехме, но беше част от тази компания. Винаги, когато си тръгвах от компанията, когато идваше и ме изпращаше с поглед. Но може би така ми се е сторило. Знам ли? Очите изневеряват понякога, но сърцето може би не. Незнам. Може би, никога няма да узная тези неща. Какво мисли той? И какво всъщност иска той? И дали не бъркам някъде аз?
Затова "деца", пожелавам Ви попътен вятър в морето на любовта и живота.
И никога не спирайте да мечтаете и да бъдете хора.


PS. Може би това е било както го наричат някой хора безусловна любов.