Малко непознание за познанието

[Jane]

Нищо особено.
Просто поредните хрумки на една объркана 18-годишна. Която търси ...

Знаете ли какво се питам? Питам се кога познаваме... И не, това НЕ е маловажно. Защото да познаваш, означава да си наясно, а това прави нещата много по-лесни ...
И това го казва човек, който все избира трудния начин. (Май е крайно време да ми писне...)
Та, за познаването. Или по-книжовно казано, "познанието". За мен тези понятия са синоними.
Кога познаваш някого, нещо? Когато видиш света му, когато го разбереш, когато си готов да влезеш в него? Или всичко това накуп? Или нищо от това? Видяхте ли...не е толкова простичко.
А е наложително.
Светът е толкова необятен...
И всичко и всички в него сме толкова необятни...
Аз не се плаша от това, а от мисълта, че може някой ден да си отида, без да съм познала най-същественото.
Защото дори да усетиш нещо, не значи, че си го познал докрай.
А всъщност ... може ли познанието да е "докрай", след като е необятно...
Противореча си, знам. "Сефте..."
И, да, въпреки това ще продължавам да се питам... Дали познанието сигнализира за себе си интуитивно, и заради това мисълта ми не може да го обхване, дали се ограничава от моите собствени житейски параметри, които сама съм си задала, и дали мойто познание е различно от твоето, от вашето, от нейното, неговото, тяхното...
Кога знам? И как? Дали изобщо?
Не знам ...
Мъдър е бил Сократ, и мъдро нещо е казал, когато са го осъдили.

А аз просто продължавам да не знам, да се чудя и да търся... Себе си, някъде сред (не)познатото...

[ivorysoul]

в търсенето е смисълът почвам да си мисля, защото като Сократ установявам, че в резултатите от него няма много такъв ;)
[cvetee]