Песъчинка!...

[{dulgokoska}]

Недей се бави повече от дъх...
Само миг и чувствата ще секнат...
Както пада тихичко дъжда...
И го прорязва мълния. Във шепи...
Вдигнати пред устните ми, две...
Думите събирам, премълчани...
Да не викат. Гордостта боде...
На висулки-шипове ще стана...
За да се стопя. След сто лета...
Може би дъждът ще ме запомни...
Прорез межди глухо сетиво...
И надежда. Като свят огромна...
В гърлото ми свили са гнездо...
Пойни птички преди пролет...
Време дъх и ще се заскрежа...
В чакане
              с ръце отворени...

[Тя]

Във шепи...
Вдигнати пред устните ми, две...
Думите събирам, премълчани...
Да не викат. Гордостта боде...

Страхотно! И не само това, целият стих е страхотен! Браво!

[ivorysoul]

:) прекрасно пак