Празнодумие (Кристо и Unforgotten`feeling`f)

[Kristo]

Сърцето привикна да чува
На празни думи грозния вик
Истината скъпо се купува-
Забравихме нейния лик.

И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...

Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят
Щастието от тук си отива...

Дали оставихме смисъл за нас,
в нещата, които не споделихме?
Или когато изпитваме страст,
магическите думи си разменихме?

Неизказаните думи трудно умират -
(за неродения смъртта е само химера)
Хладни ласки, устните ни сбират
а сърцето само крещи и трепери...

Да, аз себе си виждам в очите ти,
даваш ми мисли, без да говориш.
И копнея да знам повече от истина,
която е всичко, за което молиш.

Тихо! Да помълчим за минута-
нека отдадем почит на обичта...
Ще говорим празни думи утре.
В очите ти говори вечността...

Не, няма какво друго да кажа,
всичко е изписано по нашите лица.
И ако мога пред теб да докажа,
колко само е голяма тази тишина...