Разстрел

[Zatoichi]

О, виждам мощните шрапнели
полетели яростно към мен!
Как вихърът им устремен
е и как освирепели,
подивели носят участ...
След миг ще ме улучат!
Но страх отсъства като че ли.
Във зениците им бели
оглеждам своите мечти -
безумно смели, безумно дръзки...
като безброй отворени врати!
Дали съдба такава ще ме смели?
Половинка миг и в пурпур пръзки
занемели ще застелят
на живота тънките дантели...
И ето, сякаш без предели
съм, в безтегловности изпадам
и не зная – радвам ли се или страдам?

Както филмовите ленти
остарели се въртят назад и прожектират
пожълтели кадри и моменти,
тъй живота пред очите ми спринтира.
И зървам същите недели
отшумели, помътнели тъй отдавна.
Оставили във мен неотпечатък
и умрели – без остатък.
Какви недели!Скръбни, уморени!
Нека, по-добре да бъдат заличени
и от спомените потъмнели!

Звънтят в ушите ми чинели,
запели гръмките си химни
от вълнения закопнели,
а гръдта ми бие отривисто...
Още четвърт миг аз мисля,
а сетне...накъде ли?
По какви тунели ще поеме
душата ми летлива?
Не, не искам още време...
може би така ще бъде жива.
Не ще съм първи, ни последни
между меридиани,
между паралели,
загубил скучните дуели
с всекидневните повели
на живот без цели,
да ме е страх не ще е редно!

Борбата, както казват е епична...
Простре ли пламъци навред
мнозина умни стават оглупели
във битката си лична
и вси' те падат неуспели...
Красиво туй не е ли?
Дойде и моят ред.
Шрапнел подир шрапнели,
вятърът подели диво,
сякаш нечие име шепнат...
Нима не е красиво?

Аз паднах.Друг ще ме смени
и...той ще падне.
Защото невъзможно е да вледени
палмъкът горещ по пладне.

Затварям клепки...
Взрив!...И бездни от пастели.

Разстрел и след разстрела...
аромат и багри на канела,
това е толкоз просто и логично,
когато гледам в твоите очи
с дихания милион,
а от дупето ми весело стърчи
стрелата палава на Купидон.

[{dulgokoska}]

...тук вече не колебание, а някаква луда въртележка

и в края винаги /се/ усмихваш! Нали знаеш... [heart__] Не ли?!

[dodic]

Аз паднах.Друг ще ме смени
и...той ще падне.
Защото невъзможно е да вледени
палмъкът горещ по пладне.

Затварям клепки...
Взрив!...И бездни от пастели.

Разстрел и след разстрела...
аромат и багри на канела,
това е толкоз просто и логично,
когато гледам в твоите очи
с дихания милион,
а от дупето ми весело стърчи
стрелата палава на Купидон.

Не, че останалото не е хубаво, но тази част е почти размазваща от хубост и съзвучие.
Поздрав, Поете. :)

[burning_acid]

Еххх, че е хубаво!!! [bravisimo] [cvetee]

[inlovee]

[vesselin]

Пишеш невероятно силно за което ти благодаря.Хубаво е, че все още някой пише със сърце!!!