Кой съм ?

[radarford]

Днес не ми е до глупави рими,
за това, по-добре замълчи,
че бушува в душата ми буря-
току-виж върху теб връхлети.

А  неискам така да се случва,
ти не носиш и капка вина.
Нещо странно отдавна се случва
в  Ръдърфордската ,бедна душа.

Нещо трудно ,сам ,мен си разбирам.
Всяка нощ ме яде мисълта,
че отново самичък заспивам,
че и ти нейде там си сама.

Кой  превръна във  гарвани дните,
да си късат от нас  часове,
без и двама ни той да попита
ще се справим ли с тез бесове

дето все къмто бездна ни теглят
и потъват очите ни в скръб.
Кой любима ни сряза крилете
и приши  таз  тъга в нежна гръд?

Днес не ми е до глупави рими,
уж съм жив,пък съм пълен абсурд....
Кой съм ,знаеш ли?Моля ,кажи ми!
Имам нужда да бъда с теб друг...

[tonnny_bg]

Поклон ,поете.Все повече се влюбвам в стиховете ти.

[Annyyy]

 [plqs plqs] :flowers:

[radarford]

Поклон ,поете.Все повече се влюбвам в стиховете ти.

Уау,това си е голямо признание.Благодаря ти от сърце.

Annyyy мерси за розите [lol].

[El veneno amargo]

Днес не ми е до глупави рими,
за това, по-добре замълчи,
че бушува в душата ми буря-
току-виж върху теб връхлети.

А  неискам така да се случва,
ти не носиш и капка вина.
Нещо странно отдавна се случва
в  Ръдърфордската ,бедна душа.

Нещо трудно ,сам ,мен си разбирам.
Всяка нощ ме яде мисълта,
че отново самичък заспивам,
че и ти нейде там си сама.

Кой  превръна във  гарвани дните,
да си късат от нас  часове,
без и двама ни той да попита
ще се справим ли с тез бесове

дето все къмто бездна ни теглят
и потъват очите ни в скръб.
Кой любима ни сряза крилете
и приши  таз  тъга в нежна гръд?

Днес не ми е до глупави рими,
уж съм жив,пък съм пълен абсурд....
Кой съм ,знаеш ли?Моля ,кажи ми!
Имам нужда да бъда с теб друг...

Ти си онзи зад тънката мрежа
от заблуди и грешки, лъжи-
свят във който умората реже
къс по къс от човешки души.

А крилете ни връщат се само
щом заспим, че заспива страха
и политаме рамо до рамо-
полет, който ще спре сутринта

и отново ще бъдем безлични,
в своя делник - убиец на страст,
в случки разни, банално-типични,
над които май ... нямаме власт.

Но недей ми затваря устата
или нека да бъде с уста
във целувка, спасила душата
и с любов -чиста жива вода.

[radarford]

Ти си онзи зад тънката мрежа
от заблуди и грешки, лъжи-
свят във който умората реже
къс по къс от човешки души.

А крилете ни връщат се само
щом заспим, че заспива страха
и политаме рамо до рамо-
полет, който ще спре сутринта

и отново ще бъдем безлични,
в своя делник - убиец на страст,
в случки разни, банално-типични,
над които май ... нямаме власт.

Но недей ми затваря устата
или нека да бъде с уста
във целувка, спасила душата
и с любов -чиста жива вода.

Говори!Тебе искам да слушам!
Даже нужда не чувствам от сън.
Само с теб аз съм истински буден,
а през другото време съм гръм
от вбесени, нездрави капризи,
от желания с мирис на грях.
Говори ми!Не искам да слизам
пак във онзи призрачен ад,
в който демони късат плътта ми
и крадат от духа светлина...
Говори ми!Спаси ме от огъня.
Аз самичък не ще се спася.

[El veneno amargo]

Този огън загасва, когато
над горещото длани простра
и докосна ръцете ти.Сляти
те са мост над горяща река.
Адът съхне и демони плачат,
че те губят, но ти си си мой.
Тез минути как бавно се влачат.
Ти побързай, в мъглите не стой.
Гръм във рая, не кино, а порив
да избягаш от долния свят,
в който лъжат , предават, говорят...
думи, думи, без смисъл тежат.

[radarford]

Твой съм,вярно е,
знаеш отскоро,
че си моята жива вода.
Ако трябва и в пропаст се хвърлям
стига ти да си с мен след това.
Но да бягам -не ми е в природа,
ще си взема със хитрост света,
дето нявга изгубих във ада.
Не, не пускай ти мойта ръка.
Тази нощ облечи ме със сила,
във целувки си влагай душа
и отровата твоя горчива
нека аз да усетя в кръвта...
Нека в мълнии двама осъмнем,
да се гоним в небе от сърца-
без лъжи,без предателски думи,
аз и ти слети в обща душа. [heart__]

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[El veneno amargo]

Твой съм,вярно е,
знаеш отскоро,
че си моята жива вода.
Ако трябва и в пропаст се хвърлям
стига ти да си с мен след това.
Но да бягам -не ми е в природа,
ще си взема със хитрост света,
дето нявга изгубих във ада.
Не, не пускай ти мойта ръка.
Тази нощ облечи ме със сила,
във целувки си влагай душа
и отровата твоя горчива
нека аз да усетя в кръвта...
Нека в мълнии двама осъмнем,
да се гоним в небе от сърца-
без лъжи,без предателски думи,
аз и ти слети в обща душа. [heart__]

Без предателски думи-отрова,
скрита в подли и пошли лъжи,
от които се стряскам отново
и в кръвта бучиниш див цъфти.
Нека мълния бъдеш за мене,
да разбиеш стената от страх,
със която ограждах се. Време
е да блесне покритото с прах,
да разцъфнат усмивки-мимози
по местата на  плевел от грях.
Хвърляш мост през реката от проза.
Дълъг път аз без теб извървях.  

[radarford]

Моят също не бе къс без тебе,
но на мъж не отиват сълзи.
Днес под път и над път никне плевел
и омайното биле души.
Виж-откакто те срещнах -е друго,
имам сили скала да строша,
само с две-три магически думи
става прах таз стена на страха,
дето твоята нежност огражда
и покрива очите с тъга.
Нещо свършва,но друго се ражда-
аз....и.....ти или тя....любовта.