Бял шум

Started by Angel Soul, January 01, 2006, 22:08:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Angel Soul

Крещях толкова силно
от болка
в душата си,
че когато пожелах
да говоря,
нямах сили.

Дали от толкова много
викове,
пропуснах да чуя
твоите вопли?

andromeda

Хубаво е стихчето, но аз имам въпрос свързан със заглавието?!  [mhmm] Знаеш ли, че така се казва един филм на ужасите... [oops] Стихотворението има ли някаква връзка с него?!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Angel Soul

Не, няма никаква връзка с филма. Чувала съм за него, но никога не съм го гледала. Знам само, че "бял шум" наричат онзи шум, когато телевизорът не улавя никаква програма . :)

andromeda

Quote from: Angel Soul on January 02, 2006, 19:05:10 PM
Знам само, че "бял шум" наричат онзи шум, когато телевизорът не улавя никаква програма . :)
Аха, ясно...виж ти, това не го знаех. :)
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Diablos

Хммм... Много истина има в стихчето...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Angel Soul

Ами... понякога, когато има проблем -и то особено с близък човек ... боли много. И в болката си често забравяме , че другият също е наранен и също страда. Желанието да отвърнеш на удара и да забиеш ножа често замъглява представата за реалността на ситуацията.

Diablos

Дам... А когато и другият постъпи по същия начин става страшно...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти