Диамант

[Sexy_Scorpionka]

Реших да напиша един малък разказ . Искрено се надявам да ви хареса и да оцените нощтните ми хрумвания :) .

Плувнала в пот , Мери Ан изнемогваше от несвършващото мъчение . Коремът, преди плосък и девствен, сега беше издут и опънат пред близкото раждане. Косите с цвят на злато бяха разтлани върху грубите чаршафи. Бледото , съсухрено лице при всеки нов родилен пристъп се изкривяваше от пронизващата болка.
- Давай , момиче още малко остана
- Само още веднъж
- Ето го ... виждам главичката , косата... каза акушерката
Но, Мери Ан беше ужасно изтощена . Дългото и мъчително раждане продължаваше цяло денонощие .
Акушерката погледна младата жена, която беше на предела на силите си.
- Сега трябва да напъваш с всички сили . Напъвай до пръсване, водата ти изтече още вчера и детето или ще се роди , или умирате и двамата.
Тя се опита да напъне с всички сили ала нямаше сили дори да диша. Изведнъж Мери се сгърчи. Силна и пронизваща болка , която я накара да извика разкъса тялото й .
Усети крехкото телце на детето да изкача от нея , сякаш тласнато от силна морска вълна .
- Имаме си едно хубаво момиченце с коси черни като катран. Прекрасна е ! Съвършена като нов ден съобщи с нескрита гордост акушерката .
Ала Мери Ан беше издъхнала преди миг неуспяла дори да зърне детето си .
Старицата повика по име мъртвата Мери Ан , но никои не й отговори. Тези алени устни никога повече нямаше да изрекат или вкусят нищо . Щяха да потънат в забрава.
Старата жена осъзнаваше  това и съжали малкото дете , което бе станало толкова скоро сирак .
- Не можа дори да ти даде някакво име
Тя я взе на ръце и се вгледа в виолетово сините очи.
- Как , да те кръстим мъниче ?
Детето размахваше изцапаните си с кръв юмручета и я гледаше право във очите
- Толкова си хубава като някакъв скъпоценен камък блестиш . Я , се погледни сияеш...
- Сетих , се ти ще си Диамант точно така Диамант !
Повтори жената и дълго съзерцава бебето ...

следва продължение ...

[Lake_Lady]

 [oops] Скорпи...смая ме! Силно начало, интригуващо.   [inlovee]

[Sexy_Scorpionka]

 [shame] това ,че точно ти го коментираш ме радва адски много... Благодаря !  [inlovee]  [cvetee]

П.С Няма да ме има няколко дни като се върна ще продължим :)

[Lake_Lady]

Ами да, така си е, хареса ми...Да се върнеш скоро, ей...   [inlovee]

[tonnny_bg]

Интересно начало .Хареса ми. [bravisimo] [a taka]Ама името Диамант?Не е ли по-добре Диаманте.Все пак е момиче. [namigG]

[Lake_Lady]

 :) Давай, давай...

[Sexy_Scorpionka]

След като цял месец мързелувах ми се струва ,че е време да започна пак да пишаа...  :)
Отново се извинявам за закъснението...  [lol] Надявам се това кратко продължение да ви зарадва...  :)

Диамант препускаше с коня през гората. Спря за за почивка едва ,когато повече не можеше да се държи изправена върху жребеца. Реши ,че ще е най-добре да пренощува тук и утре в ранни зори да тръгне към  Лондон.
Хиляди въпроси измъчваха сърцето на младата жена. Как ли щеше да понесе новината човека чиято кръв носеше? Дали баща й щеше да я признае за своя законна дъщеря? – зададе си този въпрос за стотен път.
- Всемогъщи боже! Разбира се ,че ще ме признае!
Убеждаваше сама себе си и си представи вълнуващата им среща...
Изтощена от дългия път и от всичките тези мисли заспа сгушена край гаснещият огън. На сутринта провери малкото й останали пари и храна и потегли обратно на път...
Колкото повече приближаваше Лондон толкова по-неспокойна ставаше... губеше самообладанието и решителността си ,а това не бе присъщо за нея... Недалече от Лондон на десет мили се намираше странноприемницата ,,Стария Дъб" .Реши да остане да остане и да се приведе в приличен вид за срещата. Диамант се бе настанила удобно във ваната приготвена за нея в стаята й...Беше се унесла в мисли ,когато се почука на вратата...
- Кой е? попита Диамант
- Камериерката е нося ви чисти кърпи...
-Оставете ги пред...вратата каза с раздразнение
-Добре госпожице! Ако желаете нещо аз съм на вашите услиги.
-Да, добре. Благодаря ви...

Когато излезе от ваната водата отдавна беше изстинала потрепери и се огледа наоколо за проклетите кърпи... сети се ,че камериерката беше казала ,че са пред вратата ,но как по дяволите да излезе в този вид?
Дрехите й бяха се намокрили... Тя смърщи лице...
-Ще се промръкна пред вратата и никои няма да ме види...
Тъкмо ,когато отвори вратата я видя ...той... Уилям Крейн
Гола, загърната само в катраненочерната стичаща се до кръста й коса...с ужас го гледаха виолетово сините й очи...
В погледа й се четеше видимо неудобрение ,защото мъжа стоеше като вцепенен и жадно поглъщаше с очи тялото й.
Измина кратък миг преди да се опомни и да смотулеви нещо като извинение...
-   Простете , мадам не исках да ви стресна... ъъъ... прощавайте също и заа... неловката ситуация- заеквайки проговори младежа.
Смутена ,Диамант отвърна
-Вие , извинете не е много възпитано една млада дама да се разхожда в този вид...
И побърза да се покрие. Уилям я погледна и й отвърна с плаха усмивка
- Мадам , може ли да ви се представя? попита неуверено ,което беше адски нетипично за него той... дон жуанът на Лондон... защо тази жена изникнала от нищото предизвикваше в него тези чувства?

[Lake_Lady]

 :)
[hugs and kisses]

[Sexy_Scorpionka]

:)
[hugs and kisses]

Хихи  [gu6]  [inlovee]


Диамант го гледаше неспособна да отговори струваше й огромно усилие да откъсне поглед от смарагдово зелените му очи.
-   Да, разбира се промълви тихо
-   Уилям Крейн приятно ми е да се запознаем , мадам
-   На мен също господин , Крейн Диамант Ричардс
-   О, какво красиво и необикновено име
Тя се изчерви до мозъка на костите си
-   Извинете ме г-н Крейн ,но трябва да тръгвам беше ми приятно да се запознаем.
-   И на мен мис , Ричардс
Когато остана сам в коридора Уилям се засмя при спомена за полуголата Диамант . Сладка и изкусителна беше точното определение за нея. Отново се усмихна , обърна се и потегли...

Диамант се озова пред огромна и просторна къща струваше й се ,че е пред вратите на Рая . Имението Блекууд беше най-голямото и обширното в околността. Гледката беше изумителна. Огромна градина с различни растение кое от кое по-красиво и екзотично , фонтанът разположен в дясната част бе истински шедьовър на изкуството... Хилядите розови храста бяха в формата на сърце... Когато си представяше баща си ,тя никога дори за миг не бе допускала ,че е богат. Обзе я паника
-   Ами, ако си помисли ,че идвам тук само заради състоянието му?
Не ,тя не можеше да се откаже точно сега ,когато беше толкова близо до целта, когато почука на вратата я посрещна иконома
-   Добър ден какво желаете?
-   Добър бих желала да се видя с господин Блекууд той вкъщи ли си е?
-   Имате ли насрочена среща с него?
-   Мне, нямам. Това проблем ли е?
-   Съвсем не – каза с леко пренебрежителен тон
-   Почакайте тук сега ще видя ще еодя дали ще може да ви приеме
-   Ако нямате нищо против може ли да го почакам вътре?
-   Да, да извинете грубостта ми
Тя използва отсъствието на странния иконом за да разгледа къщата отвътре
Личеше си ,че тук живеят хора със изискан вкус мебелите в стил Луи XVI допринасяха за царската обстановка . Дори покривката върху масичката за чай беше позлатена...
-   Божичко какво всъщност правя тук?
Виждайки всичкия този блясък определяше обитателите на този дом като студени и лицемерни хора. Ала вече беше късно да се обърне и побегне. С бавни стъпки по стълбите слизаше със същите катраненочерни коси и виолетово сини очи човека който щеше да промени оттук нататък съдбата й.
- Здравейте, иконома ми каза ,че желаете да ме видите с какво мога да ви бъда полезен?
Диамант се бе втренчила в него неспособна да изрече нито дума го наблюдаваше как се приближава към нея
-   Госпожице на вас говоря?
Диамант внезапно усети как всичко се завъртя около нея ,а стомаха й се сви пред очите й изникна гъста черна мъгла почувства ,че пада на пода... Миг преди да изгуби съзнание последното ,което чу бе как баща й крещи на иконома.
-   Фокс, извикай помощ момичето припадна...

След като бе поставил , Диамант върху леглото Едуард се загледа в лицето на момичето. Тя му изглеждаше позната ,но упорито не можеше да се от къде? Диамант бавно се съвземаше ,когато отвори очи тя съзря над себе си виолетово сините очи на баща си и изписаната на лицето му тревога ,тя направи опит да се надигне.
-   Не бързайте да ставате ,почините си – предупреди я мъжа и внимателно я положи обратно на леглото. Момичето последва съвета му.
-   Боли ли ви нещо? попита иконома който беше зад Блекууд
Димант поклати глава ,което отново накара стомаха й да се разбунтува...

[medenata]

Увлекателноооо  :)

[Sexy_Scorpionka]

Увлекателноооо  :)

Хехе, мерси  :)  [inlovee]

[me4tatelka]

Ееее, тъкмо се зачетох и свършииии  [confused]
Айде, секси, искам още!  [lol]  [heart__]

[Sexy_Scorpionka]

Днес, днес ще има ,Зи  [lol] [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Браво, Литъл... Продължавай... :)
Нямала била дарба, нашата госпожичка... [lol] [inlovee]

[savkom]

Увлекателноооо  :)

Дааа,очаквам продължението  [inlovee]