да напишем приказка!!! :)

[Diablos]

Но мечтите му бяха празни... Лишени от чувства... Почти като него... Той самият знаеше това, но макар да го прикриваше изпитваше садистично удоволствие от това да гледа как момичето отчаяно се опитва да промени нещо в него. Усещаше,че може да я манипулира както си поиска и се възползваше от тази си възможност... Все пак кога друг път щеше да му попадне толкова наивно същество? "Тъгата" му беше просто едно извинение,една преграда,зад която се криеше истинското му аз - арогантно,егоистично,алчно...
Феичката виждаше всичко това и искаше да я убеди,че той не е такъв,какъвто тя мисли... Но тя не виждаше истината... Тя виждаше в него само своя блян... Надеждата да не е сама... Колкото и да я отблъскваше и използваше,тя наивно пренебрега най-важния урок,на който я беше научила феята - ...

[ilusia]

да запази собственоата си доброта .. защо феичката знаеше , че ако дете родължава да влага цялата си сила в онзи.. накрая той ще ч испие и ще я направи празна като себе си... един ден тя ще се умор и тогава той ще е победил .. ще е доказал ... че любов няма мечтите са глупоасти а красотатА на света илюзии...
но тя не се предаваше... исправяше се срещу всичко за него........и щеше да продължава да го прави....

[EnikA]

и това доказва че реалността винаги е прекалено груба и за това хората живеят в своя измислен свят ....(by Gladiator_BG)

[Diablos]

Момичето беше издигнала своята кула от желания, в която мислеше , че живеят двамата с него, но всъщност не осъзнаваше,че той е просто ямата под сданието,разяждаща,подриваща всичко красиво в нея.
Феята беше започнала да се отчайва. Преди искаше да научи хората да имат емоции , а сега , когато най-накрая беше успяла да постигне това с някой , той щеше да бъде наранен...Заради нея... Тя не можеше да разбере хората... Това ли беше причината да са се отказали от чувствата ? Страхът да бъдат наранени ? Или ужасът от това да бъдат сами ги беше породил фалшивата истина,че ако живеят празни да живеят празни,но с някого е по-добре от това да усетят пълнотата на всеки един ден,макар и сами ?

[AkashA]

Момичето беше издигнала своята кула от желания, в която мислеше , че живеят двамата с него, но всъщност не осъзнаваше,че той е просто ямата под сданието,разяждаща,подриваща всичко красиво в нея.
Феята беше започнала да се отчайва. Преди искаше да научи хората да имат емоции , а сега , когато най-накрая беше успяла да постигне това с някой , той щеше да бъде наранен...Заради нея... Тя не можеше да разбере хората... Това ли беше причината да са се отказали от чувствата ? Страхът да бъдат наранени ? Или ужасът от това да бъдат сами ги беше породил фалшивата истина,че ако живеят празни да живеят празни,но с някого е по-добре от това да усетят пълнотата на всеки един ден,макар и сами ?

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [cvetee] [inloveee] [cvetee]

Отговора беше пред очите й! Само този ,който обича живее-другите просто съществуват!По-добре чувства и живот с болка ,отколкото безмислено и жалко съществуване-защото живота не се мери с броя вдишвания,които правим , а с моментите които спират дъха ни!И тя реши...

[EnikA]

Момичето беше издигнала своята кула от желания, в която мислеше , че живеят двамата с него, но всъщност не осъзнаваше,че той е просто ямата под сданието,разяждаща,подриваща всичко красиво в нея.
Феята беше започнала да се отчайва. Преди искаше да научи хората да имат емоции , а сега , когато най-накрая беше успяла да постигне това с някой , той щеше да бъде наранен...Заради нея... Тя не можеше да разбере хората... Това ли беше причината да са се отказали от чувствата ? Страхът да бъдат наранени ? Или ужасът от това да бъдат сами ги беше породил фалшивата истина,че ако живеят празни да живеят празни,но с някого е по-добре от това да усетят пълнотата на всеки един ден,макар и сами ?

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [cvetee] [inloveee] [cvetee]

Отговора беше пред очите й! Само този ,който обича живее-другите просто съществуват!По-добре чувства и живот с болка ,отколкото безмислено и жалко съществуване-защото живота не се мери с броя вдишвания,които правим , а с моментите които спират дъха ни!И тя реши...

Gladator_BG: АкашА я ми препомни кога за последно си имала сериозна връзка та изричаш такива слова!!
Понякога ме караш да си мисля че и ти си малак побертет.
Няма ли да ПОРАСНЕШ вече.......

[ilusia]

реши, че не я интересува нищо и никого :) и реши че тя трбява да..

[Diablos]

AkashA  [shame] [shame] мерси  [гуш]

се оттегли насаме и да размисли. Разпери малките си,прозрачно-сини криле и се понесе във въздуха.
Залезът си играеше по сивите керемиди на сградите под нея и рисуваше надежда,отразяваща се в очите й... Отразяваща,но вече не и попиваща...
Тя летеше... Летеше толкова високо,че дори не виждаше вече хората под себе си. Мислеше си дали си заслужава да се опитва да променя хората... Чудеше се дали е възможно въобще и ,ако пък успее, докога ще трае промяната в тях? "Вълкът козината си мени,но нрава-не"... Достатъчно силна ли беше , за да промени "нрава" на "вълците" ? Та проклетия им "нрав" вече се беше задържал толкова години,че те бяха станали безнравствени! Вече сигурно бяха минали векове, откакто бе видяла някой да се радва на щастието на друг човек... Гледаше само празните улици под себе си... Те не бяха празни,по тях сновяха безброй много хора, но бяха невидими... Защото за да станат реални,за да добият плътност, им трябваше искрица...
"По дяволите! Каква искрица, трябва да заживеят на слънцето,за да стане нещо с тях!"-помИсли си-"Но и тогава не е сигурно! Отказвам се! Отказвам се от всички тях!"
Реши да каже сбогом на момичето и да стане пасивен наблюдател на лудостта от безчувствеността,обзела всички.
Спусна се към прозореца на къщата,в която живееше то и надникна вътре... В същия момент от другата страна момичето погледна навън... Погледите им се срещнаха и...

[ilusia]

и в очите и на двете същества по-нежни от приказната зора и по силни от лавината по страстни и огнени дори от слънцето се четяха сълзи.... да , малки бисерни капчици.. те бяха там и в уморените светли и тъжни очи на феята и в бездънните тъмни дълбоки и топли очи на момиченцето....те разбраха без думи...момиченцето плачеше от безсилието си , а феята плачеше от това , че дори тя се бе поддала на вълчият нрав на хората...дори тя бе готова да ги остави да тънът в собственото си невежество и да се откаже от тях....и има лимсиъл избощо някой да се променя ? Промяната идва бавно , постепенно, тя е смърт или благодат.... тогава когато видя сълзите на страх безсилие и ярост в очите на девоиката.... от дете тя се бе превърнала в сила ...
фгеята разбра , че не е нужно да превръща безнравтсвените вълци в агнета... тя не може да бъде тяхното единствено спасени... тя трябваше да им покаже колко красив е света когато те вдигнт глава от калта.... сега те приличаха на бълхи , които на времето са били на върхът на заешкотот кожухче на върхът на козината много по лизо до щастието.. сега бяха се завихрили и се бяха забили като кърлежи долу дълбоко в кожата в основата на косъмът, където нямаше нищо друго освен реалност .....феята реши , че да се от каже от хората би била неината смърт.. тя неможеше без тях така както и те без нея... реши всеки ден да показва по едно чудо на хората... чудо което се случваше всеки ден ... но те улисани да се заравят в основата на косъмът  не го забелязаха нито веднъж...:)
така тя реши един ден слънцето да не изгреее
можем да измислим още няколко чудеса които приемаме за даденост

[Diablos]

Хората гледаха с недоумение към празното ,безлично небе... То беше заприличало на самите тях - без светилото,което го превръщаше в познатото , изпълнено с красота и надежда , пиршество от цветове , се беше превърнало в мрачното заявление за умрялата им същност... Но те не виждаха това... Виждаха само липсата на огромното кълбо газове, което пращаше дневна светлина и топлина и правеше животът им възможен чисто физически...
Учените на хората веднага се заловиха да изследват какво е станало и се заровиха в безкрайни изчисления, без дори да подозират за намесата на феята .
Пророците пък разпространиха слуховете , че това е знак от Бог , който е недоволен от начина им на живот ( о колко близо бяха до истината... и все пак колко далече се отдалечиха със следващата си мисъл...) , че пропиляват живота си в пошли влечения,предизвикани от низшите чувства...

"Какви чувства?" - мислеше си ядосана феята - "Та вие сте забравили значението на тази дума !"

И само с една мисъл , дърветата се преобърнаха и на мястото на прелестните им зелени корони се извисиха закривените корени,покрити с все още прясната пръст от земята...

[ilusia]

Хората забелязаха това и отново тръгнаха да търсят ибянението в книгите и науката и дори за миг не погледнаха в сърцата си.. какво ли трябваше да се случи за да се усъзнаят тези невежи..( даи да мислим краи , че вече почнахме да се пвтаряме)