News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Стъпките ти в душата ми

Started by Gentiana, December 31, 2005, 00:11:05 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Босите ти стъпки
белег по тревите оставят.
Росата си пресушил...
и си се напил.
Криволичат в душата ми...
не признават пътека.
Дъхът ти рисува гротески,
типично в твой стил.
Някакво странно цвете си ми донесъл.
Цветът му е нито розов, ни бял.
Уханието му е нещо неизвестно.
Тънки листенца-като остър кинжал.
Порязах си пръста и кръвта ми те трогва,
целуваш капчиците -частици от мен.
По устните ти алена сянка трепва.
Попива и изгаря с огън студен.
Защо ме гледаш с тази дива нежност?!
От росата навярно главата ти се върти.
Обичаш ме,знам,то си е неизбежно,
но недей го повтаря.Ела и ме прегърни.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Просто...Който го може , го може  :)  [a taka]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

sabrina

Прав си... Красиво е, много красиво...  [inlovee] [inlovee] [heart__]
JivOtUt Ne Se mEri s BroQ vdI6vAnq, KoitO pRavIm, a S moMenTitE,mOitO sPirAt dUhuT nI!

Gentiana

Благодаря ви  [heart__] [hey sexyy] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.