Не казвай - не!

[Gentiana]

Ти каза - не!...Но аз си продължих.
Да, знам, детето плаши ярък пламък,
когато твърде близо приближи,
помислило жарта за стъклен замък.
Кристали във кармин, и топъл дъх,
докосващ деликатно хладна кожа.
Не съм душа на горски елф във мъх.
Страстта ми свети с блясъка на ножа,
порязващ пръсти и отрязващ сетен страх,
от който се отърсвам с ярост дива,
като от дрипа, цялата във прах,
като свободна, непокорна самодива.

Ти каза - не! Но сигурен не бе,
че можеш без страстта ми да живееш,
без тази нежност-облачно небе,
воал през който слънцето се смее
и сгрява вените ти, непознали грях,
невинно-чисти, като дъжд през юни.
Нима без мен ще кажеш пак - живях?!
Ако сега разкъсаш моста помежду ни,
ще се засипят дълги, скучни дни,
а нощите пък -блудници прогнили,
ще гаснат и пищят .Не ме гони!
Да шепна вече нямам глас, ни сили.

Ти каза....... - НЕ!

[ivorysoul]

:) много силно...

[Lake_Lady]

 [inloveee] Всеки път се удивлявам от усета ти и от способността ти да предаваш всичко по такъв вълшебен начин!  [heart__]

[Gentiana]

 :)
[hugs and kisses], момичета, [wish all my love]

[Don_NUTSO]

aplaus2

[Gentiana]

 :) [hugs and kisses]

[Афродита]

Явно в сладостта си не разбра ме ...
Заживя за миг с моята молитва ...
Аз казах " Не!" ... на своето мълчание ...
По вечен път ... щастие разсипа ...
Погледът облян в прясна мъка ...
Зачудих се на сълзите ти красиви ...
Не видял укора в душевност чужда ...
Казах "Не!" ... на уморите любов изпили ...
В небесата над съня ти се понесох ...
Не разтълкува ясно своето видение ...
Отрицание едно стои в сърцето ...
Но не като това зад твоето смирение...
По кожата оставила си аромата ...
На горските изпепелени теменуги ...
Бисери отронващи медено любов в устата ...
И всеки с блясъка си нежно ...
тайни наши в дланите си тули ...
Помислила си ... всичко че отричам ...
На магията ни сложила си нямо край ...
Казах "Не" на самотата безгранична ...
На отровата от ревност сложих "Не!" ...
- за нашия рисуван рай ...
" Не ! " - на дните ми в болка ...страх ... от рани ...
...болезнено в спомени сълзи обвили ...
"Не!" ... на пясъка студен без твойта болест ...
Покорила сетивата ми ... пияни по коси на самовили ...
"Не!" на съществуването в грехове изписано ...
С чужди ласки ... неописани съдби ...
Не! Живот без теб ... аз не искам !!! ...
Остави молитвата ми ...

Казвам "Не!" ...

... на парещите ти сълзи ...


[evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

Каза - не...Задърпа ме обида,
с трънчета от твоя страх и болка.
Мислех, че ми казваш да си ида.
Не броих сълзите мои колко
са горещи и несправедливи.
Тръгнах си ревниво побесняла.
Знаех, че ще бъдат дните сиви,
мъртви вътре в нежното ми тяло.

Да се върна?!...Лае гордостта ми,
като куче диво, уморено.
Теменужките забравени в съня ми
не ухаят и ми е студено.
Заклеймих те... Правих се на права.
Вярвах си, че ти си сина кучи,
който ме предаде. Твърдоглава,
как боли не исках да научиш.

Но те търсих.В нощите и в дните.
В глас и в песен, във дъжда и в лято,
тъй задушно...Чаши недопити
чупих и потъвах в гадко блато.
Може ли отново да се върнеш...?!
Може ли и двама да сме прави...?!
Жаждата с любов да ме прегърнеш
тъй изгаря и плача ми дави.

[heart__] [i love youuuu]

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасна...  [gu6] [gu6] [gu6] [spining heart] [I love you]

[Афродита]

Не ще да може да се върна ...
завръща се единствено пътникът без дом ...
В съзнанието винаги с теб съм бил ...
ще бъда ...
В едни очи ... нежни за подслон ...
На хиляди километри теб оплаквах ...
И всяка крачка търсеше осанки в зноя ...
По въздуха росата в пустинята накапвах ...
С аромата опиум ...
жасмин и мъничко неволя ...
Тръгнах аз ...
и ти ли ме последва ...
а може би са стъпки на увяхналата обич ...
При келтските стени улавях ...
сбогом за последно ...
явно чул съм ехото - недоразбрано ...
Бога молиш ...
Клетвите усетих жарко в сърцето ...
Сякаш скреж разчупваше душата ...
Пукотевици ... раздираха небето ...
Светна бързо есенната покварена лампа ....
С гордост как безправен да се бориш ...
През приказни усои напоени ...
Със сълзите на китното ти цвете ...
Листата му в мана да страдат зарад тебе ...
Така се връщам ... уморен ... замаян ...
Без мисли сити ... пътешественик без дом ...
Клепачи с умиление пред теб затварям ...
Кошмар ли бе ... песента завършва ...

... с твоя тон ...

[kity]

Прочетох всичко на един дъх. Аплодирам те!!!

[phibi]

Ти каза - не! Но сигурен не бе,
че можеш без страстта ми да живееш,
без тази нежност-облачно небе,
воал през който слънцето се смее
и сгрява вените ти, непознали грях,
невинно-чисти, като дъжд през юни.
Нима без мен ще кажеш пак - живях?!
Ако сега разкъсаш моста помежду ни,
ще се засипят дълги, скучни дни,
а нощите пък -блудници прогнили,
ще гаснат и пищят .Не ме гони!
Да шепна вече нямам глас, ни сили.

Ти каза....... - НЕ!

[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[eLiTy]

останах без думи !!! Всичките стихчета са супер  [plqs plqs]

[Gentiana]

 :)

Прекрасна...  [gu6] [gu6] [gu6] [spining heart] [I love you]

[hey sexy] [cart-heart]
 
kity, phibi  [inlovee] ,  eLiTy, [gu6] [gu6] [gu6]  :)

[Gentiana]

Не ще да може да се върна ...
завръща се единствено пътникът без дом ...
В съзнанието винаги с теб съм бил ...
ще бъда ...
В едни очи ... нежни за подслон ...
На хиляди километри теб оплаквах ...
И всяка крачка търсеше осанки в зноя ...
По въздуха росата в пустинята накапвах ...
С аромата опиум ...
жасмин и мъничко неволя ...
Тръгнах аз ...
и ти ли ме последва ...
а може би са стъпки на увяхналата обич ...
При келтските стени улавях ...
сбогом за последно ...
явно чул съм ехото - недоразбрано ...
Бога молиш ...
Клетвите усетих жарко в сърцето ...
Сякаш скреж разчупваше душата ...
Пукотевици ... раздираха небето ...
Светна бързо есенната покварена лампа ....
С гордост как безправен да се бориш ...
През приказни усои напоени ...
Със сълзите на китното ти цвете ...
Листата му в мана да страдат зарад тебе ...
Така се връщам ... уморен ... замаян ...
Без мисли сити ... пътешественик без дом ...
Клепачи с умиление пред теб затварям ...
Кошмар ли бе ... песента завършва ...

... с твоя тон ...

Молитва... После клетва... Анатема.
Пречупена душа.Напукан зид,
с цъфтящи между камък хризантеми.
Илюзия, че болката е мит,

измислица, каприз, нетрайно цвете.
Сънувах ли, че плачеш тук, до мен?!
Усетих слабостта ти във ръцете,
предаващи се пак във моя плен.

За кой ли път се връщаш и ме искаш.
Но Бог не съм да съдя.Ще простя.
Без много думи, примирена с риска,
че няма броня моята душа.

[dugaaaa] [inloveee]