Гълъби

Started by luda_fenka_Cena, March 15, 2008, 19:05:53 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

luda_fenka_Cena

На пощенският гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.
  А мъжкия се вдигна с ятото,
  над облаците полетя
  и силно свиреха крилата му,
  окъпани от утринта.
След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.
  Аз го разбирам.Туй е онзи
  инстинкт всевластен за живот,
  инстинкт за ласки и възторзи,
  за щастие,за мир,за плод.
И с нас се случва туй-и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

dylgokoska

 [sad3] Силен стих! Поздрави!
Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ. /Б. Силс/

{dulgokoska}

тъкмо се зарадвах на стихотворението "ти" [confused]

http://zoom.bg/djanib/blog - третото на тази страница, което, явно, е на АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

П.П. извинявам се, че давам този линк, но от бързото търсене само той изскокна
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tonnny_bg

На Александър Геров е да.Имам си го в личните тетрадки .И си го знам от време оно.Днеска явно ти е ден за копи-пейст. [mhmmmm]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!