Минало, настояще или бъдеще?!

Started by PurpleANGEL, January 22, 2006, 01:04:02 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

boginqta_

настояще. аз живея ТУК и СЕГА !
"Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече там при него?" Ричард Бах

tonnny_bg

Все повече мисля за бъдещето ,миналото се стопи и изплува в моменти когато трябва да взема решение.Връщам лентата назад и си спомням пораженията,после другата лента за да видя победите и се втурвам.А настоящето?То си се гради мимоходом. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

ivorysoul

настоящето е всичко, което имам, така че се опитвам да го изтръскам от архивите на миналото и да се фокусирам върху реалността така да се каже :Р
Let your soul be your pilot

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Настояще с перспектива за бъдещето - това е моята формулка :)

*fifka*

Настояще! Когато и бъдещето стане такова, ще му мисля! [your mamma]

PLayFuL_GirL

Настояще,но често мечтая зя бъдещето и още по-често си припомням миналото

Tramel

Умните хора сигурно успяват и с трите "казуса". Аз, като по-глупава, не мога да направя нищо повече, освен да поразсъждавам върху тях.
Не е много трудно да кажеш "минало" и в главата ти веднага да излезе асоциацията "спомени", но това звучи прекалено блудкаво. Понякога спомените са моят начин да оправдая себе си за някоя нечестна постъпка, друг път да се усмихна, когато нямам нищо налично, да си поплача, защото казват, че осъзнаваш колко си обичал нещо или някого чак когато го изгубиш. В крайна сметка, миналото си е изгубено начинание - нито мога да го променя, нито мога да го върна, дори мисля че не искам.
Настоящето е нещо много странно - то е като моментите на щастие, които трябва да уловиш със светкавична бързина, разбира се ако не искаш да са си отишли докато отново поемеш дъх. Понякога затварям очи и ми се струва, че за стотни от секундата времето е спряло - мигът ме "чака" и после си отива - и тогава си задавам въпроса "Защо съм толкова глупава, та не посегнах и не го запазих?". Е да, ама не! Някои неща трябва да останат "недовършени", недоизказани, нерешени - в противен случай очарованието им се губи.
Бъдещето? Хубаво понятие, не точно лишено от смисъл, но почти. Миналото и грешките, които съм допускала в него, вероятно не са ме променили - често отново ги допускам. Само едно се научих да не правя - планове за бъдещето. Звучи като "докато смъртта Ви раздели", "ей сега ще почна най-яката работа, ще взимам много пари и светът ще е в краката ми", "ще се омъжа за него", "ще се оженя за нея" и т.н. бла бла бла до края на света. Освен, разбира се, ако бъдещето не е нещо друго. За мен бъдещето са децата ми - живот и здраве - но ето, че пак опираме до брак, пари и всичко останало. Не сте ли забелязали, че винаги, когато си мечтаеш за бъдещето, визуализираш основно обществено положение, семеен статус и прочие? Нима за това се опираме на миналото и живеем в настоящето? Не че е лошо, но това по-скоро е добре планувано живуркане.


P.S. Ще ми простите за невменяемия пост - просто току що се събуждам... което не означава, че не мисля поне част от горепосоченото за абсолютно вярно :)

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

`Fallen_Angel`

Вече съм отговорила по тема, къде вярно - къде не :)

Но сега, когато я препрочитам, една представа не може да ми се заличи от съзнанието...

Един човек, потопен в мътна вода, който се облива с нова - жива.. и докато пълзи по тялото му си сменя цвета няколко пъти, за да стигне пак там - в мътната, от която гребе, за да се облее наново :)

Странно, но сигурно се дължи на факта, че ме мъчеше с една река, колега  :p
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

jerili

#24
Живей в настоящето..,не мисли за миналото (освен за хубавите моменти)..и нe се тревожи за бъдещето!! :] честно казано се крепя точно на това изречение..Макар,че всеки човек си има слабости..имало е много моменти,в които ми е било адски гадно точно заради миналото,но сега съм щастлива..може би по причината,че не пропуснах урока,на който живота ме научи...