Ръце-птици, кацащи по чужди рамена

[Gentiana]

Тежа си...
И ръцете ми са птици,
които кацат
върху чужди рамена.
Разсъмването
винаги е трудно,
но много нежна е
последната зора,
преди да се откъсна,
като рана
по устните ми
да засъхне ръб,
преди един тревясал път
да хванат
мечтите ми.
На нищо нямам зъб.
И пада в кладенеца на копнежа
очукан камък-нежност.
Тишина.
Преди да цопне в мрака,
да го среже
и капки кръв да пръснат-
зла роса,
която мами
и опива като дрога,
а после полудяват моите дни
и сипят се обратно,
откъм Бога-
глухарче прецъфтяло.
Пух вали.
Тежа си...
Но не съм аз онзи камък,
със който ще удавиш своя грях.
Споделяне.
Усмивка.
После - нищо.
В небе от плексиглас-
затихващ смях.

[mery-jein-baby]

Да да да дааааааааа [inloveee]

[Gentiana]

 :) [gu6]

[orxideia]

 [evala] Привет. Бях забравила колко ненаситна ставам когато започна да чета твоите шедьоври. :flowers:

[Gentiana]

Радвам се да те видя отново, екзотично цвете  :) [heart__]
Мила, както винаги