Отекваща заря далеч
а сякаш резонира в стените на моето сърце
и огрява ме, затворен в себе си човек
оглеждащ се в други огледало.
Небето арки звездни сякаш разчлени
и лъчи накъсаха го в бяло
фасади на сгради засияха сами
като пробягващ лъч в тъмно огледало.
Карнавал,карнавал, навред е радост,светлина,
а в този бурен миг от самомнимост и желание
откъсва се пресъхнала от болката тъга
и носи ме,тъй много отчужденост в страдание.
Разранена е детската плам
от толкова много болки незараснали
в бели фасади лице оглежда се там
и търси своята отиваща си младост бляскаща.
