Първо искам да помоля всеки който чете тази тема да се абстрахира от това , че е история на игра , а просто да я чете така все едно чете примерно Власетелина на Пръстена или някоя митология
.
"За да бъде възприета историята на WarCraft в истинската си светлина, човек трябва да се абстрахира от това, което знае. Да забрави това, което се е набило в главата му вследствие дългите и самотни часове циклене пред компютъра. Ако поне веднъж сте заигравали или даже чували за WarCraft, то със сигурност знаете поне една малка частица от нейната история, ако ли не: Добре дошли на Азерот, днес аз ще бъда вашия екскурзовод- пазител на познанието.
Според закостенелите ни разбирания, всяка порядъчна Вселена е задължена да започне епичното си съществувание с подобаващ Голям Гръм. За съжаление обаче в конкретния случай Големият Гръм изобщо не се споменава в нашата история. Първите записи от развитието на Азерот ( света в който се развива действието на WarCraft, или за тези които сега пристигат - World Of WarCraft), датират от времето когато пристигат Титаните, колосалните металокожи същества, чийто единствена страст е оформянето на младите вселени, току що събудили се за живот. Обединени в така наречения Пантеон, те пътували през пространството в търсене на нови полета за творческа изява. По време на своите странствания през The Twisting Nether(чийто превод оставям на вашето въображение) те се натъкнали да големи, слабо организирани раси демони, които живеели за да консумират магия. Въпреки слабата си йерархия и организация, демоничните раси Netherezim и Eredar, създали достатъчно тревоги на Пантеона за да изпратят своя шампион в битка с тях. Изходът обаче бил едно от най-основополагащи събития в развитието на Азерот. Сарджерас, могъщият Титан загубил разсъдъка си и повел демоничните орди към нови и не завладени места, и така бил създаден The Burning Legion, или известен още като Пламтящия Легион. Титаните от своя страна продължили своето дело на Азерот, въпреки дребните препятствия които изниквали пред тях – старите богове на света – елементните повелители. Въпреки първичната си мощ обаче, те не били особена заплаха за Титаните и скоро неравната битка завършила със затварянето на елементните богове дълбоко в земните недра. За да са сигурни, че злото няма да намери начин и да проникне отново на повърхността, били създадени земяните, (erthen), същества сътворени от камък. Повърхността от друга страна имала свои пазители – драконите. Титаните дали сила на всеки едни от предводителите на петте ята, сила която ги превърнала в Изражения на живота, които да наблюдават и да пазят света в отсъствието на Титаните.
Архивите мълчат за следващите стотици хиляди години в които светът се е развивал, появявали са се раси, водили са своите войни и са изчезвали цивилизации. Летописите отново се възраждат малко повече от десет хиляди години преди първия сблъсък на хора и орки. Гигантският и единствен континент на Азерот, именуван Калимдор бил населен от множество и различни племена. Едно определено племе хуманоиди, определено предпочитащо нощта приближило своите станове до огромното езеро което приютявало в себе се магия в най-чист вид, и печално известно столетия по-късно като Кладенецът на Вечността (The Well Of Eternity). Благодарение на мистичните влияния на езерото, хуманоидите добили мъдрост, сила и дълголетие граничещо с безсмъртие. Те се нарекли Калдореи, сега познати като нощни елфи. С течение на времето Калдореите започнали да изучават магическата сила на езерото и заобикалящите го гори. С развитието на цивилизацията им, неминуемо се зародила и ненавистта между тях самите, тяхната обичана кралица Ашара (Azhara) се обградила със своите фаворити наричани Highborne, и започнали целенасочено да разхищават енергиите струящи от Кладенеца на Вечността. Това безразсъдно действие не останало незабелязано от Сарджерас – врагът на всичко живо и неговият Пламтящ Легион. Посредством енергията на Кладенеца, той се свързал с Ашара и я убедил, че е достоен господар, какъвто тя заслужава. Нейните Highborne, започнали ритуали по отварянето на колосален портал способен да пропусне поквареният Титан. Въпреки техния частичен успех и ужасяващите кръвопролития настъпили след идването на първата част от Легиона, опитът се провалил и Сарджерас не могъл да дойде на Азерот и да го унищожи веднъж за винаги. Последствията обаче от обединените усилия на Кладореите, драконите и самата природа били ужасяващи – вследствие на чудовищният взрив който последвал след като полу -отвореният портал се сринал в Кладенеца, потънала огромна част от Калимдор. Това останало в историята като Световното Пропадане. Много от елфите останали на потъващият континент, верни на своите вярвания и кралица. Те не се удавали, а претърпели странна метаморфоза вследствие на могъщите енергии завихрени на място на Кладенеца. Превърнали се в уродливо подобие на самите тях, с горна част на тялото наподобяваща нощен елф, и змия от кръста надолу. Тяхното име вече било Нага. На мястото на печалният Кладенец, се образувал нов природен феномен – The Maelstrom – вечен водовъртеж засмукващ в черното си гърло всичко попаднало около него. Светът вече имал своите три континента, които много години по-късно щели да бъдат наречени Калимдор, Азерот и Нортренд. Малко преди това събитие белязало лицето на света завинаги, има и още една повратна точка в историята а именно рождението на черният дракон Детуинг (Deathwing). Едно от петте Изражения, Нелтарион Земният Пазител, загубил своя здрав разсъдък и се превърнал в черно чудовище с една единствена цел – тотално господство над света! Нямало пречка която да застане на пътя на Разрушителят, Сеещият смърт – най – страховитото име и историята. Когато битката приключила, демоните дошли през портала мъртви настъпило затишие. Затишие което приключило с новината че млад елф магьосник, е успял да запази малка част от магическите води на Кладенецът на Вечността. Илидан Стормрейдж е името на този дръзнал да запази отровата на чистата магия. Заради това му деяние, той бива затворен в подземен зандан, и поставен под строг контрол от собственият му брат Малфюрион Стормрейдж – друид и последовател на естественото съжителство на нощните елфи и природата. На мястото на малкото езеро в което Илидан излял останалата вода от Кладенеца, било посадено магическо дърво – Световното Дърво – Нордрасил. Всяко от драконовите Изражения оставило част от собствената си същност на върха на дървото дарявайки Калдореите с различни възможности, една от които било безсмъртието им. Повелителката на сънищата зеленият дракон Изера, свързала дървото със собственото си измерение – Изумруденият Сън (The Emerald Dream), където друидите изпращали своите съзнания и изпадали в хибернация.
Въпреки изтребленията по време на войната много от Highborne-ите оцелели. Техните събратя не искали да им простят за зверствата довели до почти пълното унищожение на сегашната им цивилизация, но въпреки това не могли да пролеят собствената си кръв. Затова всички оцелели, които не пожелали да се приобщят към новото общество били прокудени далеч отвъд новопоявилият се океан, и Maelstrom-а. След дълго и изпълнено с опасности пътуване те стигнали на континентът познат в днешно време с името Азерот. Когато започнали да навлизат навътре в сушата, елфите претърпели странна промяна – от ярката слънчева светлина, незащитената им и не привикнала кожа загубила характерния си пурпурен оттенък и сякаш се смалили. Когато най-сетне се установили, те нарекли своето ново владение Куел’Талаз. За зла беда се оказало, че са се установили върху древен град на тролите, който те все още считали за свещен. Разгорял се поредният конфликт, който приключил с не една жертва и от двете страни. High Elves, или както вече се наричали прокудените, изградили система от мощни магически камъни, които да осигуряват границите на техните владения от нападения на тролските племена. Така се запазило положение на приблизителен мир в продължение на почти десет хиляди години, време в което една от най-младите раси се пробудила – хората. Човешките племена бавно но сигурно се организирали и така се дало началото на най-старата човешка империя Аратор. Тролите от своя страна също не губели своето време и след масирана атака пробили защитата на елфите. Елфите принудени от обстоятелствата помолили хората за помощ, Араторската империя се съгласила при едно условие – да научи хората да боравят с магия. Елфите се съгласили и не след дълго поредната война приключила. Години по-късно едни от първите ученици на елфските майстори магьосници и техните собствени ученици, основали първото и най-съществено тяхно средище - Даларан. Там необезпокоявани те започнали да експериментират с новите си познания и скоро безразсъдството им довело до разкриването им от страна на Пламтящия Легион. Агенти на Легиона, започнали да пристигат на Азерот и магократите (както гръмко се нарекли новите магьосници) решили, че е време за сериозни мерки. Осланяйки се на мъдростта на своите учители елфи те ги потърсили за съвет. Тогава елфите им разказали за своя горчив опит с Легиона и било взето решение да се създаде ново оръжие за борба с него. Оръжието представлявало един единствен шампион, в който всички от тайният съвет вложили своите магичните сили, и който самосидикално да отстранява всяка една демонична заплаха, без да дава гласност на своите действия. Тайният съвет се състоял на Тирисфалските поляни, и затова се нарекли Тирисфалският Съвет, а шампиона бил наричан просто Пазителят. С течение на поколенията Пазителите се справяли с демоничните настъпления, без никой да разбере за това, и останалият свят тънел в блажено неведение. Около 2500 години преди първата война, се случило и още нещо от особено значение – джуджетата се пробудили. Години след напускането на Титаните, техните наследници, земяните копаели земните недра и творели тунели и зали. По време на Световното Пропадане, земяните изпаднали в дълбок съм подобен на хибернация и спали дълги години. Неизвестна е причината поради която са се отърсили от дългият си сън, когато се събудили осъзнали че кожата им вече не от камък, а макар и много твърда, е плът. Заедно с таи метаморфоза те приели и новото си име –джуджета и започнали да изследват повърхността и техните съседи. Години по-късно империята Аратор претърпяла своя крах. Ражданято на много нови градове- държави довело до пълното й разрушаване и създаването на нови и малки кралства. Това довело до разделение на управлението и до нови политически интриги. Въпреки това Пазителят все още имал своята функция и зорко наблюдавал за евентуални набези. Повратната точка в историята на Пазителите е провъзгласяването на Аегуин за една от тях. Младата магъосница била изключително силна и обещаваща, въпреки това Съветът искал от нея да се докаже. Когато младата Аегуин разбрала, че демони искат да изловят и унищожат всички от синьото драконово ято, тя решила че това е моментът за нейното призвание. Съумяла да стигне при ятото преди демоните, тя организирала перфектна защита, благодарение на която демоните били победени, а самият Сарджерас паднал сразен в битката. Младата магьосница запратила останките от колосалният му труп в една от залите на елфите потънала под водата преди хилядолетия по време на Световното Пропадане. Но лукавият демон изиграл номер на наивната Пазителка, като се вмъкнал в отслабеното й от битката тяло, като я променил завинаги.
Столетия по-късно се разгоряла и първата джуджешка война останала в летописите като войната на Трите Чука. Изпълнена с кръвопролития и предателства, резултатът бил на лице – единият клан – Bronzebeard, останал да властва в Ironforge –столица и най-голям град на джуджетата; кланът Wildhammer – се оттеглил на север, сближили се с дивите грифони и основали Aerie Peak, а кланът Dark Iron бил разпръснат завинаги. Времето минавало и Пазителят трябвало да бъде сменен. Недоверчивата Аегуин решила сама да избере свой наследник, и според нея достоен за подобно нещо можел да бъде нейният син. Когато детето се родило било кръстено Медив, което на елфски значи “пазител на тайни”. Не след дълго тя го оставила на грижите на неговия баща и завинаги изчезнала от сцената на нашата история. На 13-ят си рожден ден, Медив изпаднал в странна кома и оставен под зоркия поглед на клериците в Абатсвото на Нортшайър. Години по-късно когато се събудил той не бил същият. Тайната на това се криела в покварения дух на демона-титан Сарджерас, който се вселил в тялото на момчето и завинаги променил младият магьосник. Осъзнали мощта на Азеротският Пазител, демоните се насочили към изпълнението на един малко по различен план. В своите странства, те попаднали на свят наречен Дренор. Червеният Дренор бил дом на орките – шаманистична култура от хуманиди, които се занимавали предимно с лов, и рядко воювали помежду си. Там Кил’Джейден, заместникът на Сарджерас, осъществил контакт с един от най-могъщите оркски шамани – Нер’Зул, който обаче видял истинската поквара в обещанията на демоните за мощ и слава, и не довел делото до край. Легионът обаче намерил съюзник в лицето на Гул’Дан – ученикът на НерЗ’ул. Орките вече променени и озлобени, жадни за кръв и битки били изтребили почти до крак дренеите – другата раса населявала Дренор, по това време. С подходящи средства демоните завинаги обсебили орките превръщайки ги в Ордата, най-мощното и неудържимо оръжие, сеещо смърт. Когато цялото приготовление било приключено, Кил’Джейден се свързал с дремещият в съзнанието на Медив, Сарджерас. Злият дух подтикнал магьосника към действия. Така бил отворен първият Портал, и било сложено началото на Първата Война. Не след дълго хората разбрали причината за оркското нахлуване, и Медив паднал мъртъв от ръката на най-близките си хора, ученикът му Кадгар и приятелят му от детинство Лотар. Разкол имало и сред редиците на Ордата, Оргрим Дуумхамър, прозрял истината за тяхната поквара, убил в бой досегашния им предводител Блекхенд и станал водач на Ордата. Така, с нов водач и организация зелените нашественици, не били за подценяване. Грешка която допуснал кралят на Стормуинд, Лейн, и която заплатил с живота си. Останали без водач, хората събрали останалото от войната и забегнали на север към кралство Лордерон. И така бил сложен край на Първата война. Шест години по-късно, лорд Лотар, в качеството си на нов командващ решил да потърси съюзник в лицето на другите хуманоидни раси. Не след дълго на своя страна паладинът имал елфи, джуджета и гноми. Войната този път се разпростряла повече и по-дълго. Орките били разединени заради Дуумхамър и Гул’Дан, клановете се разделили в служба на единият или другия. Обединените усилия на хора, джуджета и елфи довели до пълната им победа и разрушаването на Портала.
Този конфликт обаче не бил приключен. Въпреки че Порталът в азерот бил сринат, на Дренор Нер’Зул, бившият учител на Гул’Дан организирал ново нападение. Хората успели да отвърнат на внезапният удар и бързо се осъзнали. През новия Портал била пратена армия от елитни бойци, които да се справят със заплаха още преди тя да е достигнала пълната си мощ. Кампанията на Дренор била успешна за Алианса (така се наричало обединението на хора, джуджета и елфи), макар и с безрадостни последствия. При разрушаването на Вторият Портал, вече от другата страна, станал колосален взрив довел до почти пълното разрушение на Дренор и безследното изчезване на предводителите на армията на Алианса. Преди окончателното сриване на втория Портал, Нер’Зул и малка част от неговите приближени преминали и попаднали в the Twisting Nether, където разочарован от провала им ги чакал демона Кил’Джейден. Заради пактът който сключили преди войните, Нер’Зул бил наказан и бил лишен от физическа форма а душата му затворена в парче лед, а парчето захвърлено отново на Азерот, във вечните ледове на континента Нортренд. Демоничната магия така изкривила същността на бившият шаман, че той се превърнал в същество с чудовищна магическа мощ, което чакало търпеливо подходящ телесен донор. Междувременно, останалите изоставени след войната орки били затворени в лагери, където изпаднали в летаргия. Летаргията на орките се обяснявала с липсата на демоничните им господари и техния войнствен начин на живот. Около двадесет години преди тези събития, един малък вързоп бил открит в гората от човешки лейтенант с болни амбиции. Вързоп който се оказал единственият син на бунтовен оркски водач на клан, а лейтенантът – човекът който щял да разбере колко е важно орките никога да не бъдат подценявани. Младият орк, обучаван за гладиатор, за забавление на богаташи съумял да избяга и да се събере с родният си клан. И не само това, а и да събере отново Ордата, именно от лагерите, и да я поведе на Третата Война. Името му бил Трал. Докато Трал освобождавал братята си от оковите на робството, Нер’Зул започнал изпълнение на пъкления си план. Започнала война между неговите неумрели войни и империята на паяците Ажол Неруб. Битката била загубена за нерубите и те станали част от прогресиращата армия на неумрелия шаман. Кел’Тузад, бил един от първите човешки магьосници които откликнали на повика на Нер’Зул, който след последната си метаморфоза вече носел титлата Lich King. С негова помощ много голяма част от доставките на зърно в Лордерон, били заразени с особена форма на чума, от която хората не само умирали, но и ставали от гроба в последствие, само за да попълнят редиците на новата армия наречена зловещо The Scourge. Това, и още доста сътресения отново разцепили Алианса на няколко части, като много сериозно го отслабило във всяко едно отношение.
Възползвайки се от моментното състояние на Алианса, the Lich King започнал офанзива, която го изпратила на още едно стъпало нагоре към неговата крайна цел. Резултатът от тази кампания бил неговият нов шампион и марионетка, неговият евентуален наследник – принц Артас Менетил. Принцът, поддал се на редица ловки трикове до такава степен бил обсебен от идеята да прогони немъртвите, че се подлъгал да вземе един особено могъщ и коварен артефакт, мечът Frostmourne, който бил изкован слециално за някой като него, като по този начин обрекъл душата за винаги в служба на Lich King. След като редиците на the Scourge имало нова кръв, те поели към особено важното за тях място, а именно кралството на елфите Куел’Талас. Въпреки яростната съпротива на елфите, в крайна сметка победата не била за тях, а прелестното им кралство било заличено от земята. Следващата цел на немъртвата армия било магьосническото средище Даларан, където се пазел друг важен за тяхната кампания артефакт. Отново пречки за тях нямало и благодарение на грубата сила те успели да вземат артефакта и да доведат на Азерот един от най-могъщите Ередари – Архимонд. С появяването си той разрушил Даларан, и единственото останало от него в наши дни е гигантският магически купол, който се е извисявал над него. Следващата цел на Архимонд и растящите му сили било Дървото на Живота, Нордрасил.
Последвалите събития малко или много повлияли всета такъв какъвто е днес – орките отпътували за Калимдор и намерили земя която да прилича толкова на родния им Дренор, че да я нарекат дом, съюзът им с Таурените и тролите от племето Даркспиър, довел до разширяването на Ордата.
Дошъл и моментът, който завинаги ще остане в историята като единствен – съюзът между Алианс и Орда. Съюз скрепен от общата цел – победа над демоничния Пламтящ Легион. Много било спечелено то този съюз, но и много било загубено. Архимонд паднал мъртъв в полите на връх Хайжал, но заедно с него си отишли безвъзвратно Нордрасил и безсмъртието на нощните елфи.
Последвалият мир бил кратък, така както кратко издържал и пактът между двете фракции. Илидан Стормрейдж, който по време на Третата Война бил освободен за да помогне на нощните елфи, в разгара на една от битките погълнал особено мощен артефакт който завинаги го деформирал, както физически така и психически. Сега той имал нова цел защото неусетно се превърнал в поредния инструмент на демоните. Осъзнавайки невъзможността, да се справи сам той прибягнал до помощта на същества за чието съществуване не предполагал почти никой. Нагите. Неговите предишни братя и сестри, уродливите подобия на елфи които вече хилядолетия се криели на дъното на Океана. Така, въоръжен и със собствена армия той тръгнал за да разруши Леденият Престол(the Frozen Throne) в който била заключена душата на Нер’Зул бившият шаман, и настоящ Lich King. Но, по пътя си срещнал основният си противник, зловещият и безскрупулен Артас, чиято цел била не много по-различна, но със съвсем други подбуди. По пътя си Илидан срещнал още един изненадващ съюзник, елфи наричащи себе си Blood Elves. Елфи, който посветили целият си останал живот за отмъщение на тяхното погубено кралство. В редиците на немъртвата армия също станали драстични промени, Силванас Уиндрънър, един от рейнджърите-генерали които се борили с Артас по време на кампанията му в Куел’Талас се отцепила заедно с голяма част от хората си и основала нова фракция – the Forsaken. Неумрели, които обаче се противопоставяли на неестествените начини на the Scourge, и искали да се приобщят въпреки отблъскващата си визия. В крайна сметка Ордата ги приветствала и приела в редиците си, защото само орките знаят какво е да се отърсиш от нечие иго.
Когато двамата противници – Илидан и Артас, се срещнали в подножието на Леденият Престол, сблъсъкът бил кратък. Въпреки уменията на Илидан, нечовешката сила и безумие на Артас му помогнали да победи. Когато се изкачил на Престола и го разбил с Frostmourne, положил шлема на the Lich King и те най-сетне станали едно цяло, най-зловещото и зло същество което някога съществувало на Азерот...
Новият дом на орките, обаче им донесъл и нови проблеми. Част от старата флотилия на Алианса дошла при зеленокожите за да си разчистят сметките веднъж за винаги. Но отново съвместните усилия успели да отблъснат атаката. Това е историята, както ви я разказвам аз. Тя няма да свърши, тя тепърва ще се пише. Тепърва ще има развръзки и събития, тепърва ще се отварят нови портали, тепърва ще се пишат имената на новите герои. Нека вашите бъдат измежду тях."
Това не е цялата история . Пълната не съм я намерил цялата преведена :( . Ако някой я има цялата , нека да я пусне тука моля
