Вярвам ти!...

[{dulgokoska}]

"Ти би ли се прегърнала у мене...
Обичам да усещам как косите ти...
По мойте рамена се стелят...
И се оплитат влюбено във миглите...

Като пръсти с пръсти. Корени на обич...
Как горчат от сладост плодовете и'...
Понякога си мисля – невъзможно е!...
Да има по-човешко от Доверието...

На двете ни усмивки. Жадни устни...
Протягат се. Дъги у нас със тебе...
Дали била си винаги в мен чувство...
Е ненужна питанка към Времето...

Което пази кестени в косите ти...
По рамената ми /обичам да/ се стелят...
И се оплитат влюбено във миглите...
Невъзможно е!                               Доверието..."
                   ...да има по-човешко от...

[me4tatelka]

Страшно силно си го заобичах това стихче  [heart__]
:flyingkiss:

[иринка]

Слънце си! Огромно топлещо слънце! [heart__]