ЕСЕ (озаглавете го вие на мен ми е трудно)

[rockstar]

        Ако заобикалящият ме свят е океанът ,то аз съм корабът плаващ в него.И ако този святме изостави, игнорира  и предаде , то аз ще потъна , а корабокрушенец ще бъде моето сърце.
                                                      *         *          *
      Миг преди корабокрушението започвам да губя сигнал. Пред очите ми стои размазана избледняла картина , продължаваща да бавно да изчезва . Ушите ми чуват единствено тихото пищене , което си чува при липса на сигнал на телевизор.Усещам как стомаха ми се свива все повече и повече и накрая всичко изчезва.
      Когато отварям очи виждам пред мен а и навсякъде около мен пустош. Пустош като бяло платно чакащо да бъде изрисувано , пустош като петолиние чакащо да бъде изписано. Пустош като празнота чакаща да бъде запълнена.
     Човек  винаги има избор в живота си , така и аз сега като един датски принц съм поставен пред дилема – дали да запълня тази празнота или не? В случая верният отговор е един. Защо? Защото е по достойно за душата ми  да създавам , да творя , да изградя един нов свят. Сам да си създам удобства и да живея както аз пожелая.
     Години по-късно празнотата е вече запълнена.Живея в света , който аз съм създал.Свят само за мен . Свят предпазващ ме от хората .Имам всичко необходимо  освен може би приятели , но защо ми са , за да ме предадат отново?
     Дилемата пак е застанала пред мен и пак се смее самодоволно.Този път изборът е от по-голямо значение, дали да се върна в света на хората с риск да бъда отново разочарован или да остана в моя скъп свят , далеч от разочорованията , но да тъна в самота ...


                                     *              *               *

Решението ми дали да си тръгна или не , да се спася или да остана пленник на самотата , да продължавам да бъда корабокрушенец или не ще разберете някой друг път

[tonnny_bg]

Струва си да не си сам .Колкото и разочарования да поемаме ,хората са нашето спасение .Добрите хора , а заради тях си струва.
Поздрави . [flowers]

[rockstar]

мерси  :)

[ivorysoul]

:) има ли решение по средата - да останеш в своя скъп свят, но да допуснеш някого /някои/, с когото /които/ да го споделиш?

[rockstar]

:) има ли решение по средата - да останеш в своя скъп свят, но да допуснеш някого /някои/, с когото /които/ да го споделиш?

доста хитро решение
евентуално би могло да стане
но 1во трябва да срещна този човек