Като удавник за сламка се хванах за думите ти
и плувнах в безличната болка на твойте сълзи.
А си мислех,че съм станала друга,
и че недопускам над сърцето да вали.
Но погледа ти ''светкавица'' проряза душата ми
и твоите длани разчертаха дъга...
... от моите чувства така не разбрани
и от твоята болна с години тъга.
И отново сме там- до никъде.
И гледаме в калните локви наще души.
Отдавна спрях да питам-плачеш,зная!
И от този дъжд се скриха нашите дъги.
