Една птичка се рее в небесата,
Съзира нещо странно там,в далечината,
Замаяна от мисълта за скорошна храна,
Понася се натам с разперени крила.
От високо вижда сбор от буболечки,
Пъплещи нервозно върху тънка клечка.
Тънка черна линия,пресичаща вода,
Така изглежда всичко от тези небеса.
С бързина неземна птицата се спуска,
Не е никак лесно да обядваш без закуска
Викове тежки, зловещи докосват душата,
На нашата малка рожба на небесата.
Нетърпелива да хапне,тя обръща глава,
Дочува нелепи,опасни и грозни слова.
Един човек стои на парапета,пред него-тълпа,
Врещи, насърчава,надига ръка.
Ужасен е човекът,безпомощно клати глава,
Любопитната птица завива с крила.
Чудно и става,защо тези лица
Болка безмерна причиняват на крехката душа.
Гласът на човека внезапно надвива:
“За Бога,хора,недейте убива!
Излязох да се порадвам на тази красота,
Нима затова ми желаете смъртта?”
Някой прошепна”Човеко,скочи”
Човекът потръпна при мисълта,че хвърчи.
Изкачи се с едничко стъпало нагоре,
Спасение търсеше от наглите хора,
Втренчени в него с чудовищна злоба,
Решено бе вече да отиде в гроба,
Гладната птица реши че и стига,
Зърна достатъчно голяма риба,
Спусна се шеметно в мътната вода,
А когато излезе,навън цареше тишина.
Кръгче във кръгче,безкрайна спирала,
Показваше де бе душата умряла.
Нахранената птица бързо отлетя,
Уплашена от безкрайната човешка тъпота.
Не след дълго болка я раздра-
Смъртта на слабата,невинна душа
Отровила бе водата
На тази греховна земя.
