Душата ми ликува,
когато ангелите
й помагат да рисува
забравени мотиви
в хорските сърца...
и хората превръщат се
отново във деца.
На някой му е нужно
просто цвете,
а друг мечтае за
нестихваща любов...
Ах, колко са наивни
да си мислят,
че животът им е
някакси в обков!
Мечтите могат да си
сбъдват и сами,
но късче вяра
липсва тук, уви!
Тогава ангелите
пак ми шепнат
и четката в ръцете
без да питат, лепват.
Орнаменти сложни
в хорските сърца рисувам
(признавам си, забавно е
така да си лудувам!)...
И неизменно виждам нечия усмивка
наместо някоя ревлива цивка
и част от щастието става мое...
усещам раят май ще бъде в моите покои.