Стон

[rockstar]

Аз сам ще си говоря отново пред вълните
И тихо вятърът ще шепне с мене в синхрон
Ще тръгнат пясъците и звездите
Да пазят мен от тоя мрачен стон.
А той най-бавно се процежда
През моите прозорци към света
Претърсва всичко, после се навежда
Отскубва нечия сълза...
Да сме наивни трябвало, да бъдем верни
Всички искат, но пък дали ни и притрябвало
Да бъдем слаби в своя изказ.
Почакайте, не си отивайте,
Аз все ще плача за света,
Но над душата ми царувайте
Не днес и не сега.
О ясен стон на самотата забий се, тихо ме убий
Не искам още в тишината да бъда себе си дори.
Че хората са странни, непонятни
Но трябва ли да сме сами без глас,
Когато в изгрева приятни
Потъвам бавно час след час.

[{dulgokoska}]

[oops]

Тониии, така приятно ме изненада! Браво!

[rockstar]

мдаа бих могъл да постъпя егоистично и да кажа че съм го написал и да обера овациите но
не е така
не съм го писал аз
един съученик и го питах дали мога да го кача тук и той позволи и така
забравих да пиша че не е мое за това от този пост ще разберете