В герана на удавеното време

Started by Gentiana, December 25, 2005, 20:28:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Благодаря ти!
Оценявам го... =:) [taZz]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Ъм... Чак сега като погледнах се усещам колко самоуверено е прозвучало това,което съм казал... Всъщност моето мнение е без значение както в случая, така и повечето пъти... Важното е, че ти си пишеш прекрасно... [think]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Благодаря ти, отново... :)
И не се упреквай, не съм мислила, че си казал нещо надуто...
Просто някои пишат коментари по-често, други по-рядко, нормално е...
Важното е,поне за мен, че това което пиша струва нещо, а отношението може да бъде изразено и с едно сладко личице.
Не бих отказала и критика, от нея винаги има полза, когато е учтиво и без заяждане направена.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.