Вълча кръв

[tuik]

  Тихо е. Нощта изглежда болна на фона на бледожълтите отблясъци, идващи от пълната луна, като умиращ от жълтеница човек в последните си минути. Вълкът от скалата се обърна и тръгна към бърлогата си, уморен от плачевния вой, с който се извиняваше на своите събратя, удушени от самия него в борби за водачество, накрая остана сам, победи всички, но вече няма кой да води, освен самия себе си...
 Петко отмести поглед от скалата, стана и отиде в палатката си, взе си ножа оттам и тръгна по пътеката. Обърна се само веднъж, колкото да се сбогува мислено с палатковия лагер. Продължи напред самоуверено и стигна до пещерата, в която единакът си бе свил бърлога, влезе смело в мрака и чу ръмженето.
 Две очи светеха в дъното с изгаряща омраза към натрапника:
 - Спокойно, приятел, - отвърна на ръмженето Петко - смъртта може да бъде красива.
 Сподавеният глас или безразличният поглед на Петко укротиха ръмженето на вълка. Петко продължи да навлиза в пещерата, в дъното на която вълкът бе събрал клонки и шума. Погледът му се настрои към по-малкото светлина и вече отчетливо различи контурите на единака. Приближи се до него и го погали:
 - Сега с теб ще се убием един друг, искаш ли? - попита Петко - Разбрах твоята история, един овчар ми я разказа, когато идвахме насам. Тежко е да си спомняш всяка смърт, която си причинил по пътя към себе си. Да, тежко е!!!
 Вълкът погледна Петко в очите. Човек и звяр тихо разменящи болезнени спомени за дела, извършени от страх, гибелни дела, дела, довели до смърт...
 - Време е!
 Ножът се издигна, блесна на единствения лунен лъч, успял да се промъкне в пещерата и се заби в тялото на вълка. Петко легна до умиращия звяр и му позволи с последни сили да забие зъбите си в гърлото му...

* * *

 На сутринта целият лагер търсеше Петко, организаторите на прехода решиха да проверят и дали не липсва някое момиче от групата.
 - Всички са налице, - провикна се проверяващият - явно тази нощ не е разбивал женски сърца...
 Чу се сподавен смях и тихо подшушквания сред хората. Търсиха го целия ден и започнаха да се притесняват все по-сериозно.
 Намериха двата трупа на третия ден след изчезването на Петко.

* * *

 Овчарят пасеше кротко стадото си, когато кучетата се разлаяха, той погледна към гората, една вълчица кротко ближеше двете си новородени вълчета.

* * *

 - От там идва името Петков лагер, - завърши разказа си водачът на прехода, вперил поглед в двата вълка на скалата - вече шеста година ги гледам и се опитвам да разбера, кой носи духа на Петко, но не успявам. Какво да се прави, вълча кръв...

[Mr_FLIRT]

 [mhmmmm] [mhmm] Това ми се струва на легенда, но честно казано някой неща ми се губят в нея

[waitshark]

Интересно ми беше браво

[Qween of the black hearts]

има мистика, но може би му липсва още малко развитие..някак си така е прекалено неясно или поне за мен...ако го развиеш, ще стане много, ама много прекрасно

[tuik]

Qween of the black hearts, караш ме да се замисля, нещо което много мразя да правя... особено, като тръгна да пиша нещо, тогава просто започвам да пиша и каквото стане, това е, мразя да се редактирам. Наясно съм, че това което съм написал, е много неясно, но нека хората които го четат, да си блъскат главите в него, така е по - интересно :)

[Qween of the black hearts]

далече съм от идеята да те карам да редактираш своя творба...но пък и не може изобщо да не мислиш, когато пишеш...беше просто лично мое мнение..на мен и така ми харесва, просто мисля, че можеш и по - добре...в смисъл, ако го беше развил и го беше направил по - изразително, щеше да стане страхотно...иначе и така си ми харесва, даже много.... :)

[tuik]

Благодаря, ще се старая повече, когато пиша следващото... :)