Имаме ли винаги избор ?

[Lake_Lady]

Избираме постъпката, а не обстоятелстата, както сполучливо отбеляза Feanor.

Обстоятелствата де да знам при смърт например , не можеш да говориш за избор в страданието си , но все пак можеш пък да възпиташ мирогледа и по този начин да промениш обстоятелството вътре в себе си

В подобна ситуация "избор" не е точната дума...Промяната на мирогледа продължава ли да означава избора като твой,а не като избор на "стария" мироглед? И промяната на обстоятелството вътре в теб доколко променя фактите и доколко е реална /оттук - доколко е истински изборът ти/?
 Иначе това за съзнанието и битието ми допадна доста  :)

[Feanor]

Да ама не е важно дали ще направиш 10 еднакви избора , а дали ги имаш тия изори бе Алекс.

Да бе, Съни, имаш ги тия избори, с това започнах.

И освен това вярвай ми....отново пречупваш всичко през собственото си аз .... не , много хора ще предпочетат да идат на кафе - разтоварващо и весело , въпреки , че приятелят им има нужда от тях - човешки егоизъм. И това съвсем не значи , че не им е приятел , а просто че в момента слага себе си на първо място... що пък да не , кво толкоз , някой решил че има нужда от него.. брех ...

И пак да, примерът е субективен. Но съм абсолютно убеден, че за всеки може да се намери ситуация, в която би направил 10/10 еднакви избора. Въпрос на приоритети, в крайна сметка те определят конкретния избор.

[ilusia]

Да ама не е важно дали ще направиш 10 еднакви избора , а дали ги имаш тия изори бе Алекс.

Да бе, Съни, имаш ги тия избори, с това започнах.

И освен това вярвай ми....отново пречупваш всичко през собственото си аз .... не , много хора ще предпочетат да идат на кафе - разтоварващо и весело , въпреки , че приятелят им има нужда от тях - човешки егоизъм. И това съвсем не значи , че не им е приятел , а просто че в момента слага себе си на първо място... що пък да не , кво толкоз , някой решил че има нужда от него.. брех ...

И пак да, примерът е субективен. Но съм абсолютно убеден, че за всеки може да се намери ситуация, в която би направил 10/10 еднакви избора. Въпрос на приоритети, в крайна сметка те определят конкретния избор.

Да. Вярно. И все пак мисля , че винаги имаме избора за собствените си решения. И трябва да носим отговорността за тези си избори. Избора не е само право , а и задължение

[ilusia]

Избираме постъпката, а не обстоятелстата, както сполучливо отбеляза Feanor.

Обстоятелствата де да знам при смърт например , не можеш да говориш за избор в страданието си , но все пак можеш пък да възпиташ мирогледа и по този начин да промениш обстоятелството вътре в себе си

В подобна ситуация "избор" не е точната дума...Промяната на мирогледа продължава ли да означава избора като твой,а не като избор на "стария" мироглед? И промяната на обстоятелството вътре в теб доколко променя фактите и доколко е реална /оттук - доколко е истински изборът ти/?
  Иначе това за съзнанието и битието ми допадна доста  :)

Ами мирогледа ми , едва ли може да има свой собствен избор , той е диктуван от моята личност , за това дефакто отново се явява избор на човека.
Промяната на обстоятелствата в мен не променя фактите като такива. Обаче променя мен като личност . Ще ти дам пример от моят си живот  , аз не мога да променя фактите такива каквито са , човекът си е отишъл и толкова - няма да се върне в същата форма и по същият начин. Но аз правя избора дали да седна да го оплаквам и да си мисля колко ми липсва или да възприема друга гледна точка - тази , че смъртта е преход , ново начало и един ден отново ще усетя него по начин близък до онзи , който съм усещала преди. И да , изборът ми е истински , защото ми предлага алтернативна емоция , различна от безкрайната егоистична болка , че някой го няма.

[Lake_Lady]

Имах предвид дали ти възпитаваш и променяш мирогледа си всеки път, когато ситуацията не ти позволява избор?

[ilusia]

В известен смисъл да .

[Lake_Lady]

 Май стигам до следния извод /и до известна степен отговор на зададената тема/ - Човек невинаги има избор.
Въпросът е дали трябва да се смири с това или да започне да се променя.../себе си и възгледите си/? И струва ли си промяната?...  [confused]

[ilusia]

А промяната не е ли избор ?
Взетото решение. Не знам , продължавам да мисля , че човек винаги има избор.
Да остане пасивен или да се промени

[Dalechen]

Съгласен съм с Феанор.

[Lake_Lady]

Да, има избор в случая.
Мисълта ми беше дали в стремежа си на всяка цена да се почувства свободен,да почувства,че владее положението, човек приема предизвикателството дори на "безумните" избори,които биха променили качествено същността му?
Аз, например, имам страх от височини. Понякога се надвесвам от терасата и ме влече неудържимо надолу. Тръпката е, че имам избор /да скоча или не!/. Ако скоча ей така, без причина, аз ще имам възможност да докажа тоталната си Свобода.Това ще е Моят Избор и възхитителното за мен ще е това,че го правя умишлено,знаейки последствията; за да докажа,че го имам във висша степен; че имам право на него.Но ще докажа Свободата си самоцелно,за да задоволя нуждата си,каприза, егото...или каквото е там. А резултатът от избора?...Ще бъде "размазващ" буквално... :)
Не ме разбирай погрешно. За мен понятия като Свобода и Избор са иманентни, свещени. Но може би трябва хубаво да размисляме преди всеки свой избор.И мирогледът е това, което помага да прецениш дали изборът си струва или не. Затова едва ли е удачно всяко препятствие по пътя /или всяка липса на избор/ да променя устоите, които са само твои и те карат да бъдеш Ти...
Ох, отивам да изпуша една цигара,че нещо прегрях.../няма да излизам на терасата  [lol]/

[ilusia]

Има истина в думите ти , но " човекът е мяра за всички неща " чуждата свобода не е моята свобода , моята личната .
Ничия свобода не е "нечия" друга. Правя своите избори , заради собствените си цели. Понякога са грешни , друг път не. Чрез тях създавам мнение за себе си , разрушавам установеното такова , но никога вече не съм същата и така в известен смисъл изборите ми - това са пътищата на моралното и духовното ми израстване и превъзпитаване. Правя избор да склоня глава и да призная вина в дадена ситуация , някой го тълкува като самосъжаление  , е негов проблем :) За мен това е важното - че съм успяла да преборя желанието на егото си , желанието на собственото си "аз" да бъда невинната овчица. Така доказвам собствената си свобода - че не възприемам чуждите норми да съм или не съм... Да мога да кажа " Да аз направих" , " Да аз избрах" , " да отговорността е изцяло моя"
ПС.
Внимавай , гравитацията е опасно нещо  [lol]

[slan4iceto]

може и 100 еднакви избора да направиш зависи от самият човек,ставаше дума за това че винаги имаш избор едното или другото  :) а какво ще избереш, и колко пъти ,вече си е личничт избор!

[Lake_Lady]

Мдаа, ilusia... Някой от мъдрите беше казал,че свободата не е еднаква за никого и че свободата на един намира границите си в свободата на другия / перефразирам.../ Така че... :) Радвайте се на живота!!!
А с гравитацията внимавам, наблюдавам само падането на изпушените си фасове  :)

[Sweet_As_Candy]

Не знам какво толкова го разсъждавате, избор винаги има: дали да го направя или не във всеки един случей го има този избор.

[Lake_Lady]

Да, Sweet_As_Candy,попрекалихме... :)