Такава, дето ме създаде, мили!

[иринка]

Ще ме потърсиш в чужда сянка окована,
и там, където няма да ме има никога.
Ще искаш да съм тук,дори измама-
или пък страница от изживяна приказка.

Ще ме поглеждаш през стъклото на живота,
с ръце протегнати към диаманти висини.
Ще ме намразиш,та нали съм твоята голгота,
която толкоз предизвика,ала не откри...

Ще ме кълнеш със поглед впит във въздуха,
че тая бях ,която с тебе беше никоя,
усещане,и трясък,а и ритъм в музика,
видение или жена,в просъниците викана...

Каква ли още бях в мечтите ти изгнили?
Нещастие и блян,човек или земя?
Такава, дето ме създаде, мили!
Неискана ,нечакана,ала единствена в нощта...

[ranenia skorpion]

много е силно.
Особено последното четиристишие... :)
Поздрави Иринка за сътвореното. :)

[иринка]

Благодарности,скорпионче,за казаното! [heart__]

[sunrise]

Присъединявам се към мнението на Ранения скорпион. Стихът е прекрасен! [heart__]

[иринка]

[heart__] [heart__] [heart__] Радвам се,че ти харесва,миличка!

[GaLLeRy]

 [evala] [evala]

[иринка]

 [heart__] [heart__] [heart__]