ИГРА: Изневяра

[edin_zabraven_mig]

Здравейте, поетиииии :)))
Малко преди Новата Година реших да ви зарадвам с една игра, която надявам се да ви бъде интересна. Сигурна съм, че на всички от вас се е налагало да обяснявате на някого, че искате да приключите отношенията си с него по-една или по-друга причина. Че сте изстинали към него/нея, че не си пасвате или че имате друг/а. В случая вашата задача ще е такава.

Ще трябва в стихотворна форма да обясните, че това не е истинската ви любов, а сте я открили някъде другаде и искате да започнете "на чисто". Изневерили сте, но сте искали тази изневяра да се случи ...

Дано не бъда осъждана за темата на самата игра. Поетично е да се пише за вечната любов и вярвам, че тя съществува, но за да я откриеш понякога плащаш висока цена - да разбиеш нечие сърце или дори своето собствено.

За ваша помощ ще спомена и една сентенция - "За да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници".


На когото му е интересна играта да твори!!!

[gabi_gabi]

Последно "сбогом" ще ти кажа,
ще се обърна и ще си отида.
Последно, там - на плажа,
времето дойде да си замина.

Хубаво ни беше заедно..
Но всяко нещо свършва
Дойде и краят наш,
няма вече какво да ни свързва.

[неземен]

Аз казвам сбогом
на нашата любов.
Не искам и не мога
и днес не съм готов;
аз себе си да лъжа
да бъда непочтен,
как да ти го кажа...
Не си, не си за мен!

[Bamby]

Отивам си
недей да плачеш

Отивам си
неискам повече лъжи..

Отивам там,където смятам
че няма толкова да те боли

Отивам си
за да не ме последваш,
за да не виждаш мойте лъжи

Отивам си
за да не страдаш,
и друг да гали твойте коси..

[Lady_DiSaSteR]

Лъжа те неимоверно
лъжа твоите очи
Мислиш си че съм безгрешна
и няма болка в моите очи

Недей,недей да бъдеш с мене
снощи с друг леглото споделих,
дори не съжалявам! Честно!
Греха отвори моите очи...

Сега е краят,няма да тъгуваш,
та аз съм дявол,черен и студен
Без мен живота продължава,
не се опитвай да ме спреш

[небесносиньомомиче]

ето виж
Ето виж - отново слънцето към залеза върви,
тишината идва с облака на мрака
и завива с мрежата сребриста - клони и треви.
Ето виж - отново някой там те чака...

Виж - вдигни глава, не гледай към земята
и да гледаш няма как да чуеш как расте тревата,
виж - ти не си от таз приказна порода,
за да си в хармония с дивата природа...

Заслушай се - звездите пеят вече като шепот,
като ромол на река, като глас в пустинно бяла тъмнина.
Заслушай се и чуй това, което като ехо
се удря в теб и вика - но ти чуваш го едва...

Докосни вятъра лек и крилат
и после сам си тръгни - недей да бъдеш инат.
Докосни мен и тръгвай тогава,
не търси повече мъст - не си заслужава...

Недей да тъгуваш приятелю стар,
недей ти да ровиш изстинала жар,
недей се сбогува със всичко предишно,
което сега ти намираш излишно...

Недей ти да вярваш в звездите в луната,
недей да проклинаш и правдата свята,
недей да се криеш зад облак от мъст,
недей ме закрива с разрохкала пръст.

Ето виж - отново луната от изгрева бяга,
в кристали роса се оглежда всичко тъдява
и живота с нова пречистена сила отново напира,
ето виж - отдалече отново някой в тебе се взира...

[Elektrika]

Отивам си не ще го крия,
не ще те лъжа аз сега.
Сълзите ти не ще изтрия,
но в мене няма я любовта.
Ще те прегърна за последен път,
когато с тебе се прощавам.
Не ще усетиш вече мойта плът.
По-добра да срещнеш аз ти пожелавам!

[mishlen]

hubavo mi be6e s teb
nqma da zabravq vrewmeto sas teb,
no znaq 4e sled kraq na lqtoto
vsi4ko 6te svar6i,no za moq
iznenada vsi4ko svar6i kogato vze
da stava interesno no znaq 4e nqma kak
nqkoi ne6ta nezavisqt ot nas,
a o9t sadbata.
Nezavisimo dali ni haresva ili ne.

[mishlen]

hubavo mi e sas teb,
no useshtam idvaq kraq.
Ne iskam az da sam naranena
ne iskan da si i ti,
no v jivota e taka.

[неземен]

Не, не може така.
Ти да спинкаш със двама.
А аз какво да река.
Сбогом, завинаги само.