С перо от ангел ще ти пиша

[Gentiana]

Дали ангелите могат да говорят?
Или това е само шум от сухите листа,
нападали от спомените. Голи.
В една огромна, нечовешка самота.
Перце сребристо ми закрива светлината
на блудната, танцуваща Луна.
Тя губи мислите си, както ръкавици.
Не се обръща, отминава.Тишина.
И ако вляза в нищото, ще се изгубя.
Ще ме потърсиш ли или ще прокълнеш
вратата да зазидат ветровете?!
Нима с проклятие ще можеш да ме спреш?
Ще идвам в сънищата ти - голяма пеперуда.
Завесата ще трепне. Час за смърт.
Умира болката.Секундата е луда.
В кръвта ти рови залез - черен кърт.
По някаква, все още неоткрита,
пустинна степ цъфти премръзнал вик.
И тичинките му за мене ще те питат...
Потрепва утрото-досаден, нервен тик.
Гласът на ангел моята молитва,
като река ще влее в твоето море.
До бряг не стигнах. И да се удавя,
ще ме долавяш нощем в пулса на сърце.