бяла врана.

[ilusia]

Вземи сърцето ми изпредено от обич ,
вземи ме цяла , топъл стих ,
вземи света ми - облак пепел ,
вземи ... за тебе всичо сътворих.

Отронвам се във водопади ,
от леко паднали листа ,
намирам се в звездите ,
както никога преди това...

От глина ме създавай ,
последният си дъх ми дай.
Сянката ми прокопавай
и отново ме желаи.

Спънка съм , товара тежък ,
върху тебе не лежа....
денят ти нежен ,
в песен искам пак да сътворя.

Любовта ни е война. От как се помня.
Буйна , вечна , по нашему желана.
Ти ме мразиш , дума аз не мога да отроня ,
и всяка нощ превръщам се във бяла врана.

И после бдя над твойте сънища крилати ,
но отивам си шом просветлее лекичко на вън
че аз и моят свят сме прокълнати
и денм превръщам се във сън