0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Дали съм попа, който ще си идеи ще опита да измие всеки споменот своя смут, от хорската себичност...или съм грешница в един затвор поломен?!Врати отдавна няма, ни решетки,но някак си не искам да изляза.И пръстите ми пак са празни, редки.Да бъда сянка Бог ли ме наказа?!Не нечия и не реални стъпкисъбуждат късно нощем ветровете,когато гърча се във френетични тръпки,като оставено без корен нежно цвете.Обичам без любов неизкуплена.За боговете ми съм непокорна. Чужда.Последен щрих от моята вселенасъс нокът драсвам.Прошка?! Не е нужна.
Красива си, любов
... прелест ... порази ме ... и стихът и отговорите ...
Обичам римите ти, една стотна по-малко отколкото обичам теб, а пък това е много повярвай ми
Невероятно силно... Поклон, скитнице!
А краят ти е - като срутено отгоре ми небе...
Цитат на: phibi в Юни 20, 2008, 07:13:58 am А краят ти е - като срутено отгоре ми небе...
Крис, стилът ти все повече и повече се изчиства и доближава до стила на BlueRose и това адски ми харесва, защото тя отдавна не се е мяркала а ти си хем близко до нея като стил хем себе си, поздравявам те многоо ми харесват стиховете ти