News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

No Healing

Started by Jahi, December 27, 2007, 23:14:08 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jahi

Добре дошъл
във мрачните владения на моята еднаквост.
Не знайно изчезвам
и съм никому нужна
спомените със извити вратове
ме преследваха
като гладни птици
кълвяха плътта ,
раните външно зарастваха,
ала от вътре изгниваха.


От вчера времето се смени
и не запомних мислите си
стрелките ме заблуждаваха
и се омотах в кошмарите си.
не ми понесе светлината.
задръстени са ми дихателните пътища - емоционално
хапя въздуха , но сякаш не завися от него.
Заобикалям въпросите си
пренебрегвам отговорите..
Всичко е едно тъмно вчера
в което бях друга
всичко е едно минало ,
като една прекършена лъжица
ръждясала , но някак жива.
Пред мене няма нищо
едно окапало слънце
зад мене задимени улици
зад мене празни пейки
зад мене наранена същина
зад мене празни слова
зад мене "вървя , пеша рано сутрин , питайки се от къде се връщам и къде отивам"
зад мене..някой друг!


В плен съм
мълча като тъпак
идиотски поглеждам
в плен съм
в плен на собствените си идеали
вместо да се оттърся
аз отново потъвам в показност.
Дера си клепачите
спрете да виждате!
Болката ,ах болката
почва да ми става навик
нямам нужда да се впускам
в кълбо от щастие
умората ми тежи на раменете
огнището пардом
сърцето ми изгасна отдавна
знойна тъга ме убива

фактически съм безсмислена
обтягана от дванадесет точки - часовник.
изкъртвана от навика
да се събуждам - за да живея
неопределимо изнемощяла
но стоя горда и непривикнала към това да съм слаба

мразя си слабостите
мразя празниците
нека празнувам
моят вътрешен мрак
и да се поклащам на глупавия стол
толкова глупаво излята съм
че се счупих вътрено
още от преди да съм проходила..

думите ми бяха лъжовни
още от преди да можех да говоря
чупя още образи от мен
кога ли ще достигна истинския?
толкова неистини бях скрила
че не знаех даже дали съм истинска?
Щом от името и
е останала само сянка




от гърдите и , надписът
върху блузата и
как да твърди че я има?

So

burning_acid

а колко хубаво би било да живееш, за да се събуждаш :)

остави ги празниците - те не се определят само от календарни дати
а пък слабостите ... са една от главните съставки на "истинския" ти образ ;)

харесва ми стилът ти на писане, и ми е много близък  [inlovee]

днес един приятел ми каза: "а щеше ли да те радва, ако всичко ти беше наред?"
аз си помислих, че не ..

колкото до заобикалянето на въпросите ... стига да е спираловидно, един ден няма как да не стигнеш до центъра, където, казват, били отговорите ;)

много усмивки в тази безлунна нощ :)


И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

Diablos

Всеки ден е празник :]
Стига да поискаш... :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти