Сподели ми

[Gentiana]

Връщам времето
и точно сега е момента,
в който мога да се превърна
в бързотечна река.
Ще  бъдеш ли плачеща върба
над водите ми студени?
Остани,
с най-нежните си думи
ще те нарека...

Ако бях бледо, утринно небе,
щеше ли да си моето слънце?
Дали сънувах лъчите ти рано призори?
Търкалят се по възглавницата ми
бисери - зрънце по зрънце.
Тези бисери солени
кой нарече сълзи?

Когато докосна лицето ти,
душата ми ослепява
и в дланите ми се врязват
кръстопътищата тежки на нощта.
Капка кръв-
нотичка във висока октава
проплаква.
После - нищо.
Сподели ми своята тишина.

[{dulgokoska}]

просто прекрасна [inlovee]

[slan4iceto]

 :) :) толкова хубаво, че те стопля в това студено време!!  [cvetee] [cvetee] [cvetee] :flowers: [plqsssss]

[dodic]

Бързотечната ти красота Гео, се влива директно в сърцата ни.
Благодаря ти и за поредната доза такава.
Поздрав.  :)

[Gentiana]

Усмивка за теб, Дидо  :)
И аз ти благодаря.

[stranger]

Обичам когато пишеш така, сестричке :)

[Gentiana]

 [gu6] [kisss]

[rado]

 :) [inlovee]

[Gentiana]

 :) [cvetee]