За живота с любов

[dodic]

Живота е вечно набутване,
погледнат от всички старни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.

Цял живот на ръба оцеляване,
купища тухли и локви бетон.
Тиха младост в безумно спестяване,
за да има за идните дом.

И не е чудно, че боли ни за вещите,
придобити с оскъдни пари.
То когато си тръгнал от нищото,
за най-малкото твое боли.

Но така или иначе дишаме,
отредената ни доза кислород,
и мразим, и силно обичаме,
и богохулстваме, и се молим на Бог.

А живота все по-силно ни стиска,
все по-надълбоко кърви,
все по-черно ни плиска,
и все по-надолу вървим.

А отгоре слънцето грее,
разлива върху ни лъчи светлина,
и е бяло, и често чернее,
той живота е миг суета.

[{dulgokoska}]

позачудих се коя строфичка бих си сложила за подпис...
но мисля, че вървят най-малко две, много ми хареса
а последният ред... е въздъхващ

[elf`s_soul]

Поклон!!!  [evala] [evala] [evala]

[me4tatelka]

Невероятно... [bravisimo]

[XpacTa_lavista]

Веднага попада в още една тема [ihuuu]

[GaLLeRy]

Живота такъв,какъвто е ...

Браво, Дидо !  [heart__]

[danito]

Толкова истинско... [cvetee]

[dodic]

Поклоните са за вас.

[Gentiana]

 :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[dodic]

И за теб Гео.  [namigG]

[Perto]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]