Забравата ли..., знаеш как горчи

Started by Stolz, August 28, 2010, 14:44:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Stolz

Не те забравих. Нищо, че мълча.
Животът продължава. Нямо кино.
Жена... Дете...Такива там неща.
Надеждата, че всичко ще ни мине.

Но в нощите ми, както и преди
промъкваш се, пълзиш - змия красива.
Търкулваш ябълката. Маеш ме с очи
и чувствам как кръвта във мен изстива,

а после сняг карминен тих вали,
ръце протягам, късам твойто име,
защото в мен се впива и боли.
От болка сгърчен стена пак- вземи ме....

Но будя се и гузен гледам как
Тя спи до мен-невинна, полугола.
Отлита сън неверен, с грозен грак.
Отнася те далеч, разблудна моя.
Непостоянството е моя същност; не преставам да играя тази игра: изпълнен с радост, въртя колелото в постоянно изменящия се кръг, като докарвам най-горната точка долу и най-долната точка - горе. Да, изкачете се на моето колело, ако желаете, но не забравяйте, че ще се спуснете надолу, защото такива са правилата...

DEVIL_IN_HEAVEN

Кой си ти? Не помня. И не зная...
Забравеното никога не пречи.
Езикът му - отрязан - не опарва.
Очите не корят - и те са слепи...

Изтритото ръце не ще протяга,
не може подлуди те с подъл трепет.
Заключеният вопъл се взривява,
а малката му вечност става пепел...

Не си те спомням. В мене си забрава.
От древен свят предание. Далечен...
В амнезия дълбока се разтварям -
и себе си не си се спомням. Вече.


[cvetee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Заглавието е великолепно. Конструкцията - стегната и стройна. Но започналият перфектно ритъм в първия куплет леко се забавя в началото на втория, за да дерайлира в третия ред. И това се отразява до края.Три много силни куплета и един слаб втори. Но това не раазваля общата оценка - качествен стих.
Eдин много странен мъж

Stolz

2 срички в повече в 3-ти ред на 2-ри куплет   :)
мдаммм
иначе тенкс - и за отзивите, и за рецензията.  :p
Непостоянството е моя същност; не преставам да играя тази игра: изпълнен с радост, въртя колелото в постоянно изменящия се кръг, като докарвам най-горната точка долу и най-долната точка - горе. Да, изкачете се на моето колело, ако желаете, но не забравяйте, че ще се спуснете надолу, защото такива са правилата...