Навярно смисълът е в простото обичане.
Расте тревата и за смисли се не пита.
Вали дъждът-охлаждащо обричане
и вятърът без сто въпроса скита.
Врата срещу врата, в средата пламък,
а мръзнем и все търсим да се сгреем
от чужди страсти.Камък върху камък
градим омрази.Кой ли ще посмее
да полети, когато се е влачил
тъй дълго и протяжно в тишината
на пясъци пустинни?Тихо плачем
и все превързваме следите от крилата,
превърнали се в рани нелечими,
изтръгнати от делника тиранин.
И спомените - догми нетърпими
секат душите.Нищо не остана.