Дилема

[nMz]

Живеят в мене тайно двама ...
Съдбата по неволя ги събра ...
И мъчи ме човешката ми драма ...
"Кой от двама им да избера" ...

Единият е мил и чувствен ...
Ръце разпери ли - полита ...
Без маска , никога изкуствен ...
Със сърце голямо , душа - открита ...

Пролетта посреща с тиха песен ...
Зимата със танц прогонва ...
Но винаги във ъгъл тесен ...
Тайничко сълзи отронва ...

Много пъти той е нараняван ...
Заради доброто си сърце ...
Спъван , лъган , изоставян ...
Скитникът под синьото небе ...

Другият - обсебен от безумие ...
При залез кървави реки бленува ...
В студени вечери , при пълнолуние ...
В прегръдка с Дяволът танцува ...

В душата му - копнежи стари ...
В сърцето - черен кръст тежи ...
И пламват хиляди пожари ...
Във две греховни , страдащи очи ...

И винаги ще е така , нали ...
И винаги въпросът ще остава ...
Този , който вечно го боли ...
Или , този който болка причинява ...

Когато изборът направиш ...
Към миналото ти не гледай ...
Единия ще трябва да забравиш ...
Но съдбата дето си избрал ...
без да спираш следвай ...

[Jane]

А нужно ли е да избираш? Просто ги накарай да се приемат... Не е невъзможно;)
ПП.: Много добър стих!

[RAZLICHEN]

Познато ми е,отдавна се боря с подсъзнанието си..Поздравления за стиха  [bravisimo] [bravisimo]

[tonnny_bg]

Както казва Jane,приеми ги и двамата .Добър стих . [plqs plqs] [gentlefen]