Звездопади
Червената ми рокля ...
е вселена....
Ушиха ми душите звездопади.
Кълнях се ,че е лудост да обичаш....
И после още толкова...
да го изстрадаш.
На този бал - посредствен и познат,
където роклите във полунощ се свличат....
Очите ти прозираха... вълка зад тях
захапал жертвата си...
в алено се стича....
И облякох тази вечер твоята любима рокля....
А червеното не ми отива.
Танците заглъхнаха. От поглед топъл.
Но вълците - и те са се маскирали.
Виното се отпива като смърт.
А тя самата толкова на някого прилича....
Наздравиците ти във мен ехтят.
Страхувам се.... да ме обичаш.
