News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Помниш ли, исках в пустинята цвете да посадя...

Started by Gentiana, November 12, 2007, 21:31:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Създадох свои кръгове на Ада
и всички ги пребродих.Не простих
на ни една от своите химери-
една след друга бавно ги горих.
Сънувах ти небе със бели птици.
До кръв издирах твоя бягащ страх.
Отричах те. Играх на мъченица
и падах без сърце в задавящ прах.
Сега рисувам стенеща от жега,
напукана земя, в пустинна дал
и искам да посея цвете...Нега...
Как искам да е живо. Тежка жал
по вените ми плъзва - черна лава.
Вулканите са празни езера,
взривили се от болка, изгорели,
натрупали във себе си вина.
Окъсана, издраскана ще мина
край заградения ти със бодлива тел,
до вчера топъл, а сега изстинал,
нахъсан свят, с надменност дъх поел.
Преструваш се на камък. Непотребен
търкаля се патрон...Димяща цев.
В момент такъв е много, много дребен
копнежът ми.Не струва пукнат лев.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE


SkitnicaVmoretO

Нещо щях да казвам... да, блестиш като, слънце... както винаги  [heart__]

Gentiana

Ако аз съм слънце, радост моя  :), вие сте моите лъчи.
Само тук мога да се чувствам така  [inlovee]
Ками
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

melnelen_f

~~        Трънлив и зъл е на живота ребусът,
           на кръст разпъва нашите души.
           загубил всичко, не загубвай себе си-
           единствено така ще го решиш.             ~~
                                              Дамян Дамянов

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Danek

"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

Афродита

така умееш да омагьосваш с думи ,

                                          че с лекота всяка пустиня можеш да превърнеш в приказен рай ...  [bravisimo] :flowers:
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

 [hey sexyy] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.